Подкожна атрофия на засегнатата страна на лицето

Подкожна атрофия на засегнатата страна на лицето представлява състояние, при което унилатерално (едностранно) на лицето се установява загуба на подкожна тъкан.

Подкожна атрофия на засегнатата страна на лицето може да се предизвика от: генетични нарушения, прогресивна липодистрофия, локализирана липодистрофия, синдром на Баркюър-Саймънс (Barraquer-Simons), ХИВ-асоциирана липодистрофия, хормонален дисбаланс, паникулит, лупус паникулитис, системен лупус еритематозус, метаболитни нарушения, рак на панкреаса, краниофациални нарушения, оперативна интервенция, синдром на Пери-Ромберг (Parry-Romberg) или прогресивна хемифациална липодистрофия и други.

Синдром на Пери-Ромберг (Progressive hemifacial atrophy) е рядко развиващо се нарушение, за което е характерна прогресираща атрофия (загуба) на тъканите от едната страна на лицето. Обикновено се засягат подкожната, мастната тъкан, хрущялната и костната тъкан (по-рядко), както и езика, гингивалната мукоза и мекото небце. Наблюдават се: подкожна атрофия на засегнатата страна на лицето, мастна атрофия на засегнатата страна, алопеция на засегнатата страна на лицето, побеляване на окосмяването от едната страна на лицето, хлътване на окото и скулата, тригеминална невралгия, дисфункция на слъзните канали на засегнатата част на лицето, дегенеративни мозъчни лезии, нарушена сетивност на засегнатата част на лицето, подобно на мигрена главоболие, джаксънова епилепсия.