Намалена спонтанна активност

Намалена спонтанна активност е състояние, което се характеризира с понижена активност на мускулите. Означава се с термина хипотония и води до намалена мускулна сила. Състоянието може да обхване една или няколко мускулни групи, като се придружава с парализа, усещане за парене, спазми, болка, умора, потрепвания, скованост, изпотяване, загуба на мускулна маса.

Намалена спонтанна активност може да се дължи на различни причини, като мускулна дистрофия, увреждане на гръбначния стълб, увреждане на мозъка, хормонолани смущения, вродена хипотония, миотонична дистрофия, хипотиреоидизъм, церебрална парализа, болест на Тай-Сакс (Tay-Sachs), синдром на Прадер-Уили (Prader-Willi), синдром на Даун (Dawn), синдром на Марфан (Marfan), болест на Лий (Lee), синдром на Нунан (Noonan), синдром на отпуснатото бебе, синдром на Уилямс (Williams), възпаления на мозъка, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre), менингит, полиомиелит, миастения гравис, рахит, детски ботулизъм, синдром на котешкото мяукане, инсулт, амиотрофична латерална склероза, болестта на Адисън (Addison), Базедова болест, парализа на Бел, компресия на нерв, синдром на Патау (Patau), хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, родова травма и др.

Синдром на "отпуснатото" бебе (Floppy infant syndrome) е термин, с който се описва намаленият мускулен тонус на бебета под 1 годишна възраст. Образно се означава с термина "парцалена кукла". Бебетата изпитват затруднения в сученето, ходенето, сядането, запазване на изправеното положение.