Липса на лануго

Липса на лануго означава състояние, при което новороденото бебе се ражда без наличие на лануго. Лануго (от лат. "lana" - вълна) се нарича първоначалното окосмяване на плода (появява се в петия месец на бременността), което се състои от много нежни, меки и обикновено непигментирани косми. Ланугото може да опада преди раждането - в седми-осми месец на бременността, или да се задържи върху тялото на бебето и да опада няколко седмици след раждането.

Липса на лануго може да се установи при: преждевременно родени бебета, преносени бебета (родени след 40-42 гестационна седмица), синдром пойкилодермия-алопеция-ретрогнатизъм-сцепено небце (ПАРС синдром) и други.

Синдром пойкилодермия-алопеция-ретрогнатия-сцепено небце (Poikilodermia alopecia retrognathism cleft palate, PARC syndrome) е рядко срещан синдром, който се характеризира с алопеция, разцепване на небцето, кожа на петна (пойкилодерма) и вдадена назад горна или долна челюст. Други характерни симптоми са: липса на лануго, липса на вежди и мигли, много малка челюст, глосоптоза, недоразвитие на кожата, кожа на петна.