Загуба за собствена самоличност

Загуба на собствена самоличност е един от диагностичните критерии за ранното начало на фронтотемпоралната деменция, като клинично се демонстрира с отричане или безразличие към заболяването или последиците от него.

Загуба на собствена самоличност е често срещано явление при болестта на Алцхаймер (Alzheimer) и други видове дегенеративни заболявания, като болест на Хънтингтън (Huntington), Паркинсон (Parkinson), фронтотемпорална деменция и др.

Фронтотемпорална деменция (Frontotemporal dementia) включва различни видове деменции, водещи трайно и постепенно загубване на умствена и когнитивна дейност. Дължи се на дегенерацията на нервните клетки в мозъка в частност във фронтотемпоралния му дял. Тази област на мозъка отговаря за вземането на решения, говора, емоциите, контрол на поведението и др. Фронтотемпоралната деменция най-често се наблюдава при болестта на Алцхаймер (Alzheimer), след травма на главата, мозъчни тумори, инсулт, напреднала възраст, мозъчна исхемия, множествена склероза, болест на Лу Гериг (Lou Gehrig), болест на Пик (Pick), съдова деменция и др.