Дисфункция на надбъбречната жлеза

Дисфункцията на надбъбречната жлеза представлява нарушаване или липса на функция на показаната жлеза. Състоянието се характеризира с умора, слабост, анорексия, гадене, повръщане, загуба на тегло, коремна болка, хипотония, хипогликемия, желание за консумация на сол, застойна сърдечна недостатъчност, бъбречно заболяване, мускулна слабост.

Дисфункцията на надбъбречната жлеза е симптом при синдром на Къшинг (Cushing's syndrome), феохромоцитоми, злокачествени или доброкачествени тумори на надбъбречната жлеза, увреждания на хипоталамуса и хипофизата, нарушения на водно-електролитния баланс, хипертония, болест на Адисон (Adison's disease), наркомания, хипералдостеронизъм, вродена надбъбречна хиперплазия, метастатичен рак на надбъбречната жлеза, синдром на поликистозните яйчници, тютюнопушене, приложение на някои анестетици, първична ендокринна токсичност с етомидат и др.

Първичната ендокринна токсичност с етомидат представлява излагане на организма на токсично въздействие с етомидат, което довежда до нарушаване функцията на надбъбречната жлеза. Степента на токсичност може да бъде повлияна от продължителността и степента на излагане на индивида на химикала.

При първичната ендокринна токсичност с етомидат се установява дисфункция на надбъбречната жлеза.