Висок феритин

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми

› Диагноза 

› Лечение

Въведение

Висок феритин представлява патологично завишено количество на феритин в кръвта. Повишените стойности на феритин могат да бъдат резултат както от претоварване с желязо, така и от възпалителни, инфекциозни, чернодробни или метаболитни процеси. Високият феритин често е неспецифична лабораторна находка, която изисква внимателна интерпретация в контекста на клиничната картина и съпътстващите лабораторни показатели. 

Феритинът представлява протеин, който се свързва с желязото. Количеството на феритин в кръвта е индикатор за това, какво количество желязо се съхранява в тялото. Важно е да се подчертае, че феритинът е също така и острофазов белтък. Това означава, че неговите стойности се повишават при възпаление, независимо от реалния железен статус на организма. Поради тази причина високият феритин не винаги означава излишък на желязо и не бива да се интерпретира изолирано.

Висок феритин може да се наблюдава при: 

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и нарушения, включващи имунния механизъм - хемохроматоза, хемосидероза, придобита идиопатична сидеробластна анемия, синдром на наследствената хиперферитинемия-катаракта, таласемии, хронични хемолитични анемии, апластична анемия, миелодиспластичен синдром.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - метаболитен синдром, порфирия.
• Болести на храносмилателната система - алкохолен хепатит, вирусен хепатит, автоимунен хепатит, първичен билиарен холангит. 
• Травми, отравяния и други външни въздействия - отравяне с желязо, множество кръвопреливания, тежки тъканни увреждания, обширни изгаряния.
• Инфекциозни и паразитни болести - остри фази на инфекции.

Причини за възникване

Първична хемохроматоза

Наследствената (първична) хемохроматоза представлява автозомно-рецесивно генетично заболяване, най-често асоциирано с мутации в HFE гена. Дефектът води до неконтролирано повишена чревна абсорбция на желязо. В резултат на това желязото прогресивно се натрупва в паренхимни органи, най-вече в черния дроб, панкреаса, миокарда, ендокринните жлези и ставите. Лабораторно се установяват значително повишени нива на серумен феритин и трансферинова сатурация. При липса на своевременно лечение могат да се развият заболявания като чернодробна цироза, захарен диабет, кардиомиопатия и артропатия.

Вторично претоварване с желязо

Вторичното железно претоварване не е резултат от първичен дефект в метаболизма на желязото, а се дължи на външни или придобити фактори. Най-често се наблюдава при пациенти с хронични хемолитични анемии, таласемии, миелодиспластични синдроми и други състояния, изискващи многократни кръвопреливания. Допълнителен рисков фактор е продължителният или неконтролиран прием на железни добавки, особено при липса на доказан дефицит.

Възпалителни и инфекциозни заболявания

Феритинът се повишава като част от острия фазов отговор. Това може да се наблюдава при:

• Хронични възпалителни заболявания
• Автоимунни болести
• Вирусни или бактериални инфекции
• Сепсис

В тези случаи високият феритин често е съпроводен от повишен CRP и други възпалителни маркери, докато серумното желязо може да бъде ниско или нормално.

Чернодробни заболявания

Черният дроб играе ключова роля в метаболизма и съхранението на желязото и е основен източник на серумен феритин. При увреждане на хепатоцитите се наблюдава освобождаване на вътреклетъчен феритин в кръвообращението, което води до повишени серумни стойности. Високи стойности на феритин могат да се наблюдават при:

• Неалкохолна мастна чернодробна болест
• Алкохолна чернодробна болест
• Вирусни хепатити
• Чернодробна цироза

Метаболитен синдром

Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимосвързани метаболитни нарушения, включващи централно затлъстяване, инсулинова резистентност, артериална хипертония и дислипидемия, които значително повишават риска от развитие на захарен диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. При метаболитния синдром феритинът се разглежда като маркер на хронично нискостепенно възпаление и оксидативен стрес. Обикновено трансфериновата сатурация остава в нормални граници, което отличава тези състояния от класическите форми на железно претоварване.

» Повече информация по темата: Метаболитен синдром

Онкологични заболявания

Повишени стойности на феритин могат да се наблюдават както при солидни тумори, така и при хематологични злокачествени заболявания. Хиперферитинемията при онкологични заболявания е резултат от комплексно взаимодействие между възпалителния отговор, туморната активност и тъканната деструкция.

Придобита идиопатична сидеробластна анемия

Това представлява заболяване, при което в еритроцитите се натрупва желязо и те не могат нормално да функционират. Такава анемия може да се случи при отравяне с алкохол, олово, бъбречни проблеми, ендокринни нарушения, метаболитни нарушения, ревматоиден артрит и левкемия. Заболяването се характеризира с анемия, увеличен далак, увеличен черен дроб, нарушен сърдечен ритъм, чернодробни заболявания, излишък от желязо, ниско ниво ма хематокрит, високо ниво на серумно желязо, слабост, летаргия загуба на апетит и др.

Симптоми

Сам по себе си високият феритин не причинява симптоми. Клиничната картина зависи от подлежащото заболяване.

При претоварване с желязо могат да се наблюдават:

• Хронична умора и слабост
• Артралгии (болка в ставите)
• Хиперпигментация на кожата 
• Хепатомегалия (увеличен черен дроб)
• Намалено либидо 

При възпалителни и инфекциозни състояния симптомите са неспецифични и включват висока температура, отпадналост, загуба на тегло и болки.

Поставяне на диагноза

Първа стъпка при установяване на висок феритин е потвърждаване на стойностите и оценка на клиничната значимост. Изолирано повишен феритин без симптоми често изисква допълнително изясняване. 

Анамнеза

Подробната анамнеза е от ключово значение за насочване на диагностичния процес. Тя представлява разпит на пациента за настоящите симптоми,  фамилна обремененост, наличие на хронични възпалителни или автоимунни болести, предходни и настоящи инфекции, злоупотреба с алкохол, прием на железни препарати, както и данни  кръвопреливания в миналото.

Физикален преглед

Оценява се общото състояние на пациента, кожата и лигавиците за наличие на хиперпигментация, бледост или иктер, които могат да насочат към хронично чернодробно заболяване или железно претоварване. Палпацията на корема е важна за установяване на хепатомегалия и спленомегалия. Обръща се внимание на ставния статус, особено на малките стави на ръцете, поради възможна артропатия. Оценяват се също телесното тегло, обиколката на талията и артериалното налягане с оглед наличие на метаболитен синдром.

Лабораторни изследвания

• Серумно желязо
• Трансферин и трансферинова сатурация
• CRP (C-реактивен протеин)
• СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите)
• Чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ, алкална фосфатаза)
• Пълна кръвна картина
• Глюкоза 
• Липиден профил

Образни методи 

Образната диагностика допринася за оценка на органното засягане и степента на железно натрупване. Ултразвуковото изследване на коремни органи (абдоминална ехография) е първоначален метод за установяване на хепатомегалия, чернодробна стеатоза или циротични промени.

Лечение

Лечението на високия феритин е насочено към причината, а не към самата лабораторна находка. Самата лабораторна находка не е индикация за терапия, ако не е свързана с клинично значимо заболяване.

• При наследствена хемохроматоза терапевтичното кръвопускане представлява златен стандарт на лечение. Чрез редовно отстраняване на определено количество кръв се постига постепенно изчерпване на железните депа. 
• При вторично претоварване с желязо, особено при пациенти с хронични анемии или необходимост от чести кръвопреливания, терапевтичното кръвопускане често е противопоказано или неефективно. В тези случаи се прилагат железо-хелатиращи медикаменти, които свързват излишното желязо и подпомагат неговото елиминиране от организма.
• При възпалителни, инфекциозни и чернодробни заболявания терапевтичният подход е насочен към овладяване на основното състояние. С намаляване на възпалителната активност и подобряване на чернодробната функция нивата на феритина обикновено се нормализират без допълнителни мерки.
• При метаболитен синдром се препоръчват  редукция на телесното тегло, повишена физическа активност, балансирано и хипокалорично хранене, както и ограничаване или избягване на алкохола.

 Изображения: freepik.com