Едно живородено МКБ Z37.0

Бременността е период на развитие на нов организъм в утробата нa жената. Обикновено ембрионът е един на брой, но е възможна двуплодна, триплодна и т.н. бремености. Раждането става след 9 месеца, като това е относителен срок. Понякога се наблюдава по-ранно раждане или преносване на бременността.

Срочното раждане е изгонване на плода и придатъците му от матката към края на 40-та гестационна седмица. Това се случва благодарение на контракциите на матката, която в процеса на раждането развива ритмична енергична и производителна контрактилна дейност — контракции.

По-нататък към контракциите на матката се прибавят и ритмичните съкращения на коремната преса — напъни, които са синхронни на маточните контракции и значително повишават ефективността им. Маточните контракции и напъните се наричат изгонващи сили. Те съставляват родовата дейност.

За протичането и изхода на раждането значение имат родовите пътища, изгонващите сили и родовия обект. Като родов обект се счита напълно развитото плодно яйце (плодът, плацентата, ципата и околоплодната вода).

За едно живородено (живо раждане) говорим тогава, когато плодът, независимо от гестационната възраст се изтласка от утробата на майката и в последствие прояви признаци на живот — дишане (изплакване), сърдечна дейност, пулсации на пъпната връв, движения, независимо от състоянието на пъпната връв и на плацентата.

Това определение е въведено като термин от СЗО през 1950 година и се използва главно за статистически цели. Методът на раждането не е от значение в случая (Цезарово сечение или нормално раждане).