Антенатален скрининг за откриване на изоимунизация МКБ Z36.5

Хемолитичната болест на новороденото е резултат на това, че в кръвта на плода се съдържат фактори, които липсват в кръвта на майката.

Те могат да образуват антитела след попадане организма на майката - изоимунизация.

Известни са:

• факторът Rh,
• антигенът St в кръвта на Rh отрицателни лица,
• факторът Kell,
• факторът Gellano.

И нормалните антигени в кръвта от системата AB0 при известни условия могат да предизвикат изоимунизация. Останалите кръвни фактори - Duffy, Kidd, MNS, P.Lewis, Lutherhan - имат по-малко значение в това отношение.

При несъвместимост по Rh антигенът (Rh(-) майка и Rh(+) плод) в бременната жена могат да се образуват антитела към еритроцити на плода, попаднали в кръвообращението на майката (при създадени обстоятелства за смесване на майчина и фетална кръв).

Това води до хемолиза на фетални еритроцити и според тежестта на хемолизата - anaemia neonatorim, icterus gravis, hydrops foetus universalis.

Жени, които са Rh(-) винаги трябва да се проследяват редовно по време на бременността и да се извършват чести кръвни изследвания, както и антенатален скрининг за откриване на изоимунизация.

Особено ако бременната има:

• анамнеза за предишни бременности, завършили с аборт,
• раждане на плод с тежка анемия или усложнения от хемолизата,
• жълтеница в периода на новороденото у предишна бременност.

Това увеличава риска от раждане на дете с високи нива на билирубина, резултат от изоимунизация.

Прилагат се кръвни изследвания на майката, където се проследяват следните показатели:

1. Тест на Coombs (индиректен). Когато е положителен майката е сенсибилизирана, т.е. образували са се антитела в кръвта й срещу антигени на плода. Нарастващият титър 1:64 - 1:128 е индикатор за активност на хемолитичния процес.

Този тест доказва наличие на анти D антитела, които са преминали от майката и откриват изоимунизация срещи Rh антигена.

На всички Rh(-) бременни жени се изследва титъра на анти D антителата през 12-16 гестационна седмица (г.с.) и изследването се повтаря през 28-36 г.с. при липса на повишен титър и нарастване на титъра в края на бременността рискът за плода от развитие на хемолитична болест на новороденото е минимален.

Когато титърът на анти D антителата е повишен и има данни за сенсибилизация, тогава показателят се проследява за срок от 2 до 4 седмици. Титър на антителата над 1:16 говори за повишен риск от хемолитична болест на новороденото и се налага използване на допълнителни диагностични методи.

2. Изследване с ултразвук - установява промени в плацентата (задебеляване), открива уголемяване на черния дроб, както и на слезката, а наличието на асцит у плода говори за тежка фетална анемия.

3. След 30 г.с. се извършва и амниоцентеза и спектрофотометрично изследване на амниотичната течност за откриване на билирубин.

Колкото по-сериозни са урежданията на плода, толкова по-голямо е количеството на билирубина в околоплодната течност.

4. Взимане на фетална кръв чрез пункция на пъпна вена и изследване на кръвта на плода за кръвна група и Rh принадлежност, нива на хемоглобин и директен тест на Coombs.

Има профилактика на хемолитичната болест на новороденото, която дава ефективност около 95%. Използва се Анти-D-имуноглобулин i.m. на Rh(-) майка, която има положителен тест на Coombs и е родила Rh+ плод.

При нормално раждане той се прилага най-късно до 72 часа след раждане, а при оперативно родоразширение - до 4-ти час след раждането в двойна доза. При спонтанен аборт до 12 г.с. също се прилага Анти-D-имуноглобулин.