Въвеждане на (вътрематочно) противозачатъчно средство МКБ Z30.1

Вътрематочната контрацепция спада към групата на механичните средства за контрацепция. Въведена е още през 1878 година в Англия. Тя представлява въвеждане на специално изработено устройство в маточната кухина, което предпазва от появата на нежелана бременност.

При въвеждането на (вътрематочно) противозачатъчно средство се използват различни контрацептивни средства (спирали, песар). Те са малки, еластични приспособления, които са направени от различни материали (пластмаса, метал с медна жичка). Други метали, които се използват за направата им, са сребро и платина.

Песарите могат да бъдат с различни размери, съобразени с тези на маточната кухина. Обикновено имат "Т"-образна форма и завършват със заоблена бримка, към нея се прикрепва нишка, която служи за изваждането на спиралата. Ефективността на вътрематочния песар се оценява на около 99%.

Спиралата действа като:

• блокира придвижването на сперматозоидите в женския генитален тракт;
• затруднява придвижването на яйцеклетката по фалопиевите тръби по време на овулация;
•  затруднява внедряване в стената на матката, ако евентуално е била оплодена.

Сред предимствата на спиралата като контрацептивен метод е:

• неговата дълготрайност на ефекта;
• предпазване от нежелано забременяване;
• не смущава нормалния полов живот на жената.

Сред недостатъците са:

• обилна и продължителна менструация;
• не предпазва от полово предавани инфекции;
• прави жената по-податлива към тях - това се дължи на двете странични корди на спиралата, които предават инфекцията от влагалището (където са краищата), до матката и от двете странични корди до маточните тръби.

Напоследък се въвежда и т.нар. хормонална спирала, при която ефектът на противозачатъчните таблетки и вътрематочният песар са съчетани.

Вътрематочната спирала е подходяща, когато:

• има медицински противопоказания за прием на хормонални контрацептиви,
• раждали жени с моногамна връзка без анамнеза за полово предавани болести.

Въвеждане на (вътрематочно) противозачатъчно средство се осъществява само от акушер-гинеколог. Преди това жената трябва да бъде прегледана, за да бъдат установени или изключени възпаления, инфекции, други противопоказания за поставянето й.

Невинаги е необходима упойка, но понякога се инжектира такава в района около шийката на матката. Поставя се в матката през маточната шийка с помощта на специални инструменти.

Спирала може да бъде поставена след бременност или аборт. Необходимо е да се изчака най-малко четири седмици след раждане. Кърмещите жени също е добре  да изчакат поне около 3 седмици. След поставяне на спиралата е възможно жените да чувстват дискомфорт под формата на спазми, които бързо отшумяват.

Поставянето на вътрематочната спирала е противопоказано в някои случаи:

• при установена или вероятно настъпила бременност;
• анамнеза за извънматочна бременност;
• злокачествени заболявания на женската полова система;
• дисфункционално маточно кръвотечение с неизвестен произход;
• диагностицирана полово предавана болест в последните 12 месеца;
• малформация на матката;
• неправилно положение;
• септичен аборт през последните 3 месеца;
• алергии към съставките на спиралата.