Наблюдение при съмнение за злокачествен тумор МКБ Z03.1

Злокачествените новообразувания са резултат от неконтролируем растеж на клетки в тялото, наречени туморни клетки.

Новообразувания могат да възникнат от всяка клетка в организма. Злокачествените тумори водят до тежки нарушени в човешкия организъм и скъсяват продължителността и качеството на живот в голяма степен.

Наблюдение при съмнение за злокачествен тумор започва с преглед, при който се различават две групи болни:

 - рисков контингент, периодично изследващ се, с насочено търсене на злокачествени заболявания с определена локализация,

- пациенти, идващи при лекар по повод отделни симптоми или определено заболяване, най-често хронично.

При наблюдение при съмнение за злокачествени тумори трябва да се води целенасочено разпитване за:

• предразполагащи фактори,
• фамилност,
• намалено телесно тегло,
• загуба на апетит,
• промяна в настроението и психиката,
• наличие на патологични отделяния — кръв в изпражненията и храчките.

Болката рядко е ранен симптом при злокачествените заболявания, туморната тъкан не причинява болка, поради което диагностицирането на заболяването се забавя. Само в някои случаи, в които туморът излезе извън границите на органа и инфилтрира околни тъкани (рак на тялото на панкреаса) или предизвика нарушаване на функциите на даден орган (рак на дебелото черво) възниква болка.

По-честият симптом е чувство на тежест в дадена анатомична област, а по-късно и опипване на туморна формация.

Злокачествените тумори метастазират както по лимфен път — в регионалните лимфни възли, а по-късно и в далечни лимфни групи, така и по хематогенен път в различни органи — черен дроб, бял дроб, кости мозък и други. Имат инфилтративен растеж и често рецидивират след резецирането им.

Установяването на правилната диагноза при онкологичния пациент и стадия на заболяването изисква широки познания на симптомопатологията, да се съберат нужните данни и правилното им интерпретиране.

Необходимо е систематично и последователно изследване на болния: анамнеза, оглед, палпация, аускултация, лабораторни данни, инструментални изследвания, други специфични изследвания. Важно е да се установи водещото оплакване и щателно да се изясни всичко свързано с нея. Щателното анализиране и анализ на съпътстващите оплаквания — гадене и повръщане, хематемеза, мелена, хематурия, кашлица, кръвохрак. Наличие на кръв в изпражненията е алармиращ симптом.

Отслабването на тегло, намалената работоспособност, лесна уморяемост са важни признаци при онкологично болни.

Трябва да се снеме и фамилна анамнеза, както и данни за прекарани заболявания.

След добре снетата анамнеза следва щателен физикален преглед на пациента: оглед, палпация, перкусия и аускултация. Огледът е най-достъпния от всички методи на изследване и трябва да бъдат огледани всички области. Започва се с оглед на кожата и лигавиците (анемични, иктерични, с намален тургур и еластичност, силно редуцирана, до кахексия при напреднали заболявания).

Палпацията дава информация за: болезненост в съответна област, локално повишена или снижена температура, наличие на патологично новообразувания, локализация, форма, големина, консистенция на формацията, отношение към околните тъкани и органи (дълбочина и подвижност), чувствителност при палпация.

Например видими и палпируеми изменения, които са суспектни за карцином на млечната жлеза са:

• разлика при движенията на гърдите при едновременно повдигане на двете ръце,
• разлика в консистенцията на двете гърди,
• едностранно хлътване на зърното,
• едностранна секреция от зърното,
• ретрахиране или подутина на кожата,
• поява на кожа, наподобяваща "портокалова кожа" в ограничен участък от гърдата,
• зачервяване и оток на кожата и усилен съдов рисунък,
• екзематозни изменения на мамилата и ареолата,
• палпируеми регионални лимфни възли.

Лабораторната диагностика на пациент за наблюдение при съмнение за злокачествен тумор включва: хематологични изследвания, коагулационен статус, клинико-химични изследвания, чернодробни изследвания, кръвна урея и креатинин, йонограма, протеинограма, протеинограма, инструментални методи за диагностика.

Наблюдение при съмнение за злокачествен тумор може да се осъществи и чрез проследяване на туморни маркери периодично. Изследването им повишава диагностичните възможности, особено при системно изследване.