Лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при падане във влака или в железопътното превозно средство МКБ V81.5

Влакът се определя като превозно средство, което се движи по железопътни релси и служи за транспортиране на товар или хора. Конструкцията му включва локомотив, който осъществява движението, и няколко скачени вагони.

Пътническите влакове са предназначени за транспорт на хора. Движат се по определен маршрут и разписание. Пътническите влакове, с които се извършват по-дълги пътувания, се отличават с наличие на спален вагон. Дейността на кондуктора във влака включва проверка на билети, контролиране на спазване на реда във влака и оказване на помощ на пътници при необходимост.

С течение на времето се правят подобрения и нововъведения с цел да се създаде по-бързо и обезопасено пътуване на хората.

Травматичните увреждания на лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при падане във влака или в железопътното превозно средство, се получават по механизма на падане от собствен ръст на плоскост.

Външните увреждания се характеризират с охлузвания, кръвонасядания и рани.

При падането е възможно да възникнат навяхване и счупване на горни и долни крайници, натъртване или сътресение на мозъка, в някои случаи съпроводено с фрактури на черепа.

Много рядко се установява разкъсване или разместване на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина, тъй като липсват инерционни увреждания.

При падане върху плоскост особена характеристика на травмите на главния мозък и обвивките му е локализирането на по-големия обем на уврежданията в зоната на противоудара, отколкото в мястото на удара.

В резултат на падане върху тилната област на главата се образуват кръвонасядания на меките тъкани в шийната област. Възможно е да възникне фрактура на тилната кост, която отива напред към големия тилен отвор, в някои случаи и към пирамидните кости. Рядко се установява натъртване на малкия мозък.

В челните и в слепоочните дялове на главния мозък, които се явяват областта на противоудара, се образуват значителни увреждания, характеризиращи се с огнищно размекване, контузии на мозъка с различна обширност, субарахноидални кръвоизливи.

Вследствие на падане на страничната част на главата се установяват пукнатини в слепоочните кости. В зоните на удара и противоудара се получават огнища на натъртване и субарахноидални кръвоизливи, като имат по-голяма изразеност в областта на противоудара.

В резултат на падане върху челната област уврежданията са локализирани основно в мястото на удара, като често в областта на противоудара липсват.