Химично изгаряне на други и неуточнени вътрешни органи МКБ T28.9

Голямо разнообразие от химикали могат да причинят корозивно тъканно увреждане.

Химично изгаряне на други и неуточнени вътрешни органи се случва основно при контакт със силни киселини и основи. Дълготрайните последствия не са редки.

Повече от 25 000 химикали, които обикновено се използват в промишлеността, селското стопанство, домашни почистващи препарати и други, са били идентифицирани като имащи потенциал да причинят химично увреждане. Това прави химическите изгаряния значителен риск в битови и в индустриални условия.

Тежестта на химичното изгаряне се определя от:

• концентрацията на причинителя
• продължителността на контакт с изложената тъкан
• механизма на действие
• характеристиките на изложената тъкан

Химичното увреждане се класифицира въз основа на механизма на действие върху кожата или чрез химичния клас на агента. Според тежестта си корозивното увреждане се класифицира по подобен начин на термичното изгаряне.

Основните два механизма на действие на корозивния агент се определят от pH на причинителя.

Киселините са протонни донори. Те освобождават водородни йони и намаляват на рН от 7 до стойности дори до 0.

Киселините причиняват денатурация на протеините, при което се образува защитен слой, който предпазва тъканта от по-нататъшно проникване на киселината и увреждане. Осъществява се процес на коагулационна некроза при контакт с киселини с pH=2 или по-малка от тази стойност.

Основите са протонни акцептори. Алкални вещества с pH, по-голямо от 11,5, причиняват тежко тъканно увреждане чрез коликвационна некроза, която позволява по-дълбоко проникване на основата в експонираната тъкан.

Поради тази причина алкалните изгаряния имат тенденция да бъдат по-тежки в сравнение с киселинните изгаряния.

Лечението на химично изгаряне на други и неуточнени вътрешни органи се определя от характеристиките и локализацията на наранената тъкан, степента на увреждане и вида и механизма на действие на химичния агент.