Счупване на талуса МКБ S92.1

Фрактури на скочната кост, които се причиняват от външен травматичен агент най-често това е падане върху краката от височина се нарича счупване на талус - astragalus. Счупванията могат да бъдат на главата, на тялото и на processus posterior tali.

Механизъм на счупване на талуса
Фрактури или фрактури-луксации на шийката и тялото на талуса са най-често резултат от автомобилни инциденти и инциденти с мотоциклет. Най-често е форсирана дорзална флексия (сгъване на ходилото към гърба му), при която счупването му се получава при забиващият се в шийката долен ръб на предното лице на тибията (големия пищял). Съвсем рядко се наблюдава и в сагитален план на талуса. Луксацията е свързана най-често със счупване на туберкулума или тялото на os naviculare, за което е необходимо голяма ротационна сила при фиксирано ходило.

Класификация счупване на талуса се разделят на три групи:

• Неразместени вертикални фрактури през шийката на талуса;
• Разместени вертикални фрактури на талуса през шийката, придружени от сублуксация или луксация на субталарната става;
• Разместени вертикални счупвания на талуса с луксация в субталарната става.

Клинична картина на счупване на талуса

• Клиничната картина е доста разнообразна и зависи от вида на счупването и разместването на фрагментите;
• Невъзможни са активните движения в глезенната става;
• Ставата е силно оточна и деформирана. Това е особено силно изразено при тялото на талуса от глезенната вилка, при която са разкъсани, освен ставната капсула, предния, задния тибио-фибуларен лигамент, и задната тибиоталарна част на lig.deltoideum;
• При натиск има силна болка.

Диагноза счупване на талуса
Поставя се рентгенологично и клинично. В случай, когато фрактурата не може да се види на обикновена рентгенография се прави компютърна томография. Тези диагностични тестове ще определят точното мястото на фрактурата.

Лечение счупване на талуса
Вклинените фрактури на главата на талуса обикновено се лекуват успешно консервативно. Фрактурите на шийката или на дисталната част на шийката без разместване също могат да се лекуват неоперативно с гипсова имобилизация. Фрактурите на шийката, които не се подлагат на успешно наместване, се лекуват оперативно. Гипсовата превръзка трябва да бъде направена до колянната става за 8 седмици, след което може да се ходи с подложка. Има становище, че всяка фрактура на шийката на талуса, която е разместена трябва да бъде лекувана оперативно с фиксация. Ако съществува изкривяване на тялото, проблемите се предизвикват от напрежение на кожата и компресия върху съдовете. Едно забавяне на оперативната интервенция може да доведе до кожна некроза или даже до исхемична гангрена на ходилото.
Оперативното лечение е следователно показано при непостигане на добро наместване. За доброто наместване някои автори смятат, че е безусловно необходимо остеотомия на вътрешния малеол и след наместването на същия се прави остеосинтеза.
Срокът на имобилизация на фрактурите на талуса трябва да бъдат най-малко 2 месеца. При подозрение за развитие на аваскуларна некроза той трябва да бъде продължен с още 30 дни.

Усложнения счупване на талуса

• Аваскуларна некроза;
• Нестрастване на фрактурата;
• Инфекция с травматичен остеомиелит на талуса и фистулизация;
• Следтравматична артроза.