Изкълчване на коляното МКБ S83.1

Травматичните изкълчвания на колянната става са редки - 1,1%. Здравният свързочен апарат на ставата определя тази честота. Срещат се най-често във възрастта на 25-60 години. По-често се наблюдават при мъже.

Изкълчване на коляното включва и изкълчване на тибиофибуларната връзка. Изкълчване на проксималната тибиофибуларна връзка е рядко нараняване, което може лесно да се пропусне на обикновена рентгенография.

Механизмът на изкълчване на коляното най-често е удар по горната трета на подбедрицата при сгънато бедро.
В зависимост от това къде се измества големият пищял се различават: предни, задни и странични изкълчвания.
Изкълчване на тибиофибуларната връзка се класифицират като: предни, задни, горни, долни, странични и техните разновидности.
Тази класификация се нарича позиционна. Тя е по-трудно приложима.
Анатомичната класификация описва нараняване на сухожилия, артерии и нерв и се предпочита за използване. За да се получи изкълчване на колянната става, се разкъсват кръстосаните връзки. Ставната капсула се разкъсва най-често отзад. При страничните изкълчвания се разкъсват и страничните връзки. Менискусите също могат да бъдат засегнати от травмата. При задните изкълчвания може да се изтръгне или разкъса собствената колянна връзка. Често се установява и счупване на едното ставно тяло.

Клиника на изкълчване на коляното
Клиничната картина е с богата симптоматика. Деформацията е очевидна. При предните изкълчвания, подбедрицата е изместена напред. Крайникът е видимо скъсен. Предният ръб на платото на тибията се опипва под кожата пред кондилите на бедрото. Циркулацията на крайника е смутена и трудно се опипват пулсациите на a. dorsalis pedis. Двигателната функция на ходилото е запазена.
При странични изкълчвания на колянната става най-често се срещат неврологични усложнения, които са резултат от притискане, преразтягане или разкъсване на N. peroneus communis.

Диагноза на изкълчване на коляното
Рентгеновото изследване е задължително. То уточнява дали изкълчването е чиста или има луксационна фрактура.

Лечение на изкълчване на коляното
Наместване на ставата трябва да стане незабавно. Под пълна анестезия наместването се извършва леко.
Помощникът трябва да затегли подбедрицата по оста й, а лекарят да упражни натиск върху ставните тела в обратна на изкълчванията посока.
Крайникът се имобилизира (обездвижва) в гипсов крачол (от ингвиналната гънка до върха на пръстите). Необходима е продължителна имобилизация до 2-3 месеца.
Луксационните фрактури са с лоша прогноза. Важно е ранното и добро рехабилитиране на четириглавия мускул на бедрото, чиято дейност е от решаващо значение за функцията на колянната става. От 3-4 ден болния трябва да започне ритмични активни свивания на четириглавия мускул на бедрото. Рехабилитацията е продължителна и се комбинира с физикална терапия и балнеолечение.