от 13 юли 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Счупване на костите на предмишницата са едни от най-често срещаните.

Механизъм на съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост
Механизмът на счупване на тялото на лъчевата и лакътната кост се наблюдава най-често в резултат на директна травма - при удар с твърд предмет, обхващане на ръката от въртяща се машинна част, премазване, огнестрелно нараняване. Фрактурната линия е напречна, коса или с няколко фрагмента.
Индиректна травма се получава при падане върху ръката. Костта се подлага на огъване и се получава фрактурна повърхност, с винтообразен ход или с триъгълен фрагмент. С винтообразен ход се получава счупването в най-тънките части на костта - за лакътната кост в долната трета.
При децата се наблюдават непълни счупвания от типа на "зелена клонка", само с ъглово разместване.

При възрастни хора преобладават пълните счупвания с възможни всички видове размествания. В зависимост от големината на външната сила, довела до счупването, предизвиква едномоментно разместване. Контракцията на мускулите води до вторично разместване на отломъците в зависимост от нивото на счупването. Характерно за счупването на предмишницата е придърпването на върховете на фрагментите един към друг. Причина за това се явяват действието на мускулите, преминаващи от едната кост към другата.

Клинична картина на съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост
След травма болният усеща изпукване на костта. Настъпва остра болка. Появява се деформация и ненормална подвижност, която го принуждава да придърпва предмишницата със здравата ръка. При оглед се установява дъговидно изкривяване, скъсяване на предмишницата вследствие на разместването на фрагментите. Установява се остра болка при опипване, която се усилва при почукване по надлъжната ос на предмишницата.

Диагноза на съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост
Поставя се при оглед, оплаквания на болния, важно значение има рентгеновата снимка.

Лечение на съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост
Първа помощ - необходимо е приблизително наместване, затегляне по дължина, оправяне на разместването със страничен натиск и имобилизация с дорзална ръкавна гипсова шина.
При лечението на съчетаното счупване на двете кости се спазват следните принципи:
- дисталният (долния)фрагмент да се намести винаги по проксималния (горния), като се отчита усукването на лъчевата кост.
- да не се допуска скъсяване само на едната кост;
- да се отчита винаги състоянието на радио - улнарните стави;
- да не се допуска стесняване на междукостното пространство.

При опита за репозиция (наместване) е необходимо да се изследва болния за ранни съдови и периферно - нервни усложнения. Лечението е едно от най-сложните. Първично винаги се прави опит за безкръвна репозиция на разместените фрагменти на едната или двете кости. Понякога тя се отдава много трудно. Болният се поставя на гипсовъчната маса в легнало положение и след въвеждането му в обща упойка се пристъпва към мануално наместване. Лесно приложим е методът на Бьолер. Лакътната става се свива под ъгъл, а мишницата се отвежда и се затегля с колан, фиксиран за метални скоби на стената. Помощникът хваща палеца отделно. С другата си ръка хваща, втория, третия и четвъртия пръст, а петия остава свободен. Тегли се повече палецът на ръката, защото екстензорната мускулатура е по-силна и води до по-голямо разместване на лъчевата кост. Затеглянето трае около 2-3 минути. След преодоляване на скъсяването на костите съобразно счупването се оправят и останалите елементи на разместването посредством директен натиск.
След рентгенов контрол на постигнатото положение на крайника се поставя дорзална гипсова шина от главичката на метакарпофалангиалните стави до горния край на мишницата.