Увреждания на плода и новороденото от пролабирала пъпна връв МКБ P02.4

В рубриката увреждания на плода и новороденото от пролабирала пъпна връв са включени патологични състояния на бебето, причинени от изпадане на пъпна връв.

Предлежащата пъпна връв е състояние, при което при запазен околоплоден мехур при вагинално изследване през околоплодните ципи се палпират пъпна връв, а често и други части на плода.

Пролапс на пъпна връв е състояние, при което при пукнат околоплоден мехур при вагинално изследване се палпират директно разположените в цервикалния канал или във валгалището пъпна връв или части на плода. Възможно е изпадането да е толкова голямо, че частите да се подават през вулвата.

При нормална бременност предлежащата част плътно допира до маточните стени в така наречения пръстен на съприкосновение, което прави невъзможно предлежанието или изпадането на пъпна връв.

Етиологията и патогенезата на тези състояния показва, че най-често се касае за причини, които водят до недостатъчно плътен контакт между входа на таза и предлежащата част или пречки, свързани с навлизането на предлежащата част в таза. Като причини се посочват тесен таз с подвижна глава, косо или напречно положение на плода, ниско прикрепване на плацентата, прекалено дълга пъпна връв, акушерски манипулации - верзио на плода, многоплодна бременност, хидрамнион, седалищно предлежание. Пролапсът на пъпна връв се среща по-често при многораждали жени. Tой бива два вида - когато пъпната връв стои заедно с предлежаща част - глава, седалище, рамо, краче и при вагинално изследване не се палпират. При другия вид гънки от пъпна връв се спускат до нивото на предлежащата част и пред нея и се палпират при вагинално изследване.

Клиниката на пролапс на пъпна връв се характеризира с нарушения у плода и новороденото, причинени предимно от притискане на пъпните съдове с последваща остра хипоксия. Най-силно е притискането на пъпната връв при главично предлежание и пролапс на пъпната връв напред към пубичната кост. При пролапс назад и встрани от промонториума опасността от остро прекратяване на циркулацията по пъпните съдове е по-малка, тъй като изпъкващия напред промонториум запазва до известна степен меката пъпна връв от притискане. Пъпната връв може да бъде притисната и между части на плода и маточните стени като притискането между меки тъкани е по-благоприятно и не причинява остро влошаване на кислородното насищане на плода.

Смърт на плода не настъпва веднага след преустановяване кръвотока в пъпните съдове. Плодът остава известно време жив дори и при пълно преустановен кръвоток през пъпната връв. За известно време плодът е в състояние на прогресираща хипоксия и ацидоза и използва циркулиращите в тялото му остатъци от неоползотворен кислород.

В дългосрочен план нарушенията, които могат да настъпят у новороденото са свързани с продължителната хипоксия особено на участъци от мозъка, което да доведе до енцефалопатия.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от пролабирала пъпна връв следва да се постави пренатално чрез вагинално изследване и ултрасонографско изследване. При вагинално изследване пролабиралата пъпна връв има характерна форма и се откриват пулсации на пъпните съдове синхронни със сърдечните тонове на плода. Липсата на пулсации на пъпната връв може да говори за предстояща или настъпила смърт на плода. За пролапс на пъпна връв трябва да се мисли, когато при нормално протичане на раждането има рязко влошаване на сърдечната дейност. Непрекъснатото проследяване на сърдечната дейност на плода с акушерски монитор дава възможност да се открият епизодите на притискане на пъпната връв в най-ранните им стадии, когато липсва трайна хипоксия на плода и когато реакциите от сърдечната дейност - променливи децелерации са периодични и имат рефлексен характер и не се дължат на трайна хипоксия. Променливите децелерации са характерен признак на кардиотокографското изследване. Тези промени на сърдечната честота се предизвикват от притискането на пъпната връв по време на маточните контракции.

Терапията на уврежданията причинени от пролабирала пъпна връв се състои в бързо родоразрешение, като бременната се поставя в посока обратна на мястото на пролабиралата пъпна връв. Предлежащата част трябва да се постави по високо от нивото на фундуса на матката. Може да се направи опит за репониране (връщане на пролабиралите гънки от пъпна връв) като това се осъществява в периода между контракциите. При ранно откриване на пролабирала пъпна връв следва да се обсъди възможността за цезарово сечение по индикации като при провеждането му асистентът може да поддържа по вагинален път предлежащата част високо над входа на таза.

При по-късни данни за хипоксия на плода следва да се премине към спешни реанимационни мерки с поддържане на адекватна оксигенация на плода.

Прогнозата за плода е лоша особено при късно откритите случаи с напреднало раждане и прогресираща хипоксия на плода.