Аномалия на плацентата МКБ O43.1

Съществуват множество различни аномалии на плацентата.

Част от тези аномалии представляват отклонения във формата и големината на плацентата.

Отклонения във формата от кръглата форма на плацентата са сравнително чести, но в повечето случаи не смущават сериозно физиологията на бременността. Вместо изцяло кръгъл плацентарния диск може да има участъци, представени само от ципи (фенестрирана плацента), да бъде разделен на две, три или дори повече части, да обикаля като пръстен плодното яйце и т. н.

Тези промени във формата на плацентата не повлияват значително бременността и родилния акт.

Към аномалия на плацентата принадлежат:

• Патология на плацентата.
• Плацента циркумвалата.

Съществува много разнообразна патология, която може да засегне плацентата. Когато от основната маса на плацентата се отделят един или няколко котиледона, говори се за добавъчна плацента (placenta succenturiata). Тя е със съдова връзка с главната плацентарна маса.

Аномалията има голямо клинично значение. При раждане тази плацента може да се откъсне, да остане залепена за стената на матката и да предизвика ранни или късни усложнения в следплацентарния период или след раждане - кръвотечения, непълно обратно развитие на матката, следродилни инфекции.

Поради това след раждане плацентата се подлага на щателен оглед. Ако кръвоносните съдове по феталната повърхност на плацентата не завършат, преди да достигнат ръба на плацентата, а продължават върху ципите и се прекъсват на техния ръб, те са били насочени към добавъчната плацента.

Тази констатация изисква определено поведение - мануална ревизия на маточната кухина, излющване и изваждане на добавъчната плацента.

Друга плацентарна аномалия се характеризира с това, че феталната повърхност е по-малка от материнската и ципите излизат на 2-3 см навътре от нейния ръб. В тези случаи се говори се за маргинална плацента (placenta marginalis).

Ако ципите на маргиналната плацента се насочват първоначално към пъпната връв, след това се прегъват втори път в обратна посока, формирайки дубликатура от ципи, говори се за плацента циркумвалата (palcenta circumvalata).

Плацентарният период при тези две плаценти протича с по-голяма загуба. Предварителната им диагноза обаче е невъзможна.

Плацентата може да има големи размери, но да бъде тънка - плацента мембранацея. Такава плацента се формира при ниско прикрепване. Плацентарният период протича с по-голяма кръвозагуба.

Към аномалия на плацентата принадлежи циркулационна и възпалителна патология на плацентата.

Като съпътстващи усложнения при редица болестни състояния на бременната (хипертония, бъбречни заболявания и др.) могат да се формират кръвоизливи в плацентата, които да прераснат в типични клинични прояви на преждевременно отделена плацента.

Като в други случаи остават червени инфаркти. Много по-често обаче при (токсикоза на бременността, бъбречни заболявания, преносена бременност и по-малка степен при нормална бременност) се разкриват сиво-жълтеникави участъци разположени по-често по периферията на плацентата. По същество те са последици от дегенеративни процеси - израз на нормално зреене на плацентата.

По-големите и по-рано сформиралите се обикновено са резултат от циркулаторни смущения от посочени заболявания по време на бременността. Обемът на формираните дегенеративни промени определя степента на хроничната плацентарна недостатъчност - причини за неправилно физическо развитие и смърт на плода. В дегенериралите участъци на плацентата се отлагат калциеви соли. Част от тези патологични промени могат да бъдат видени с ултразвук. В плацентат нерядко се развиват възпалителни процеси.

Към аномалия на плацентата принадлежат аномалии в инсерцията на плацентата.

При имплантацията на плодния сак в секреторно променената лигавица на матката хорионни клончета проникват нормално до спонгиозния слой. В спонгиозният слой става отлепването на плацентата през третия период на раждането. Ако обаче маточната лигавица не е достатъчно пълноценна (чести кюретажи, следродилни или следабортни инфекции, субмукозни миоми), хорионните въси могат да врастнат по-дълбоко, което усложнява протичането на плацентарния период.

Степенна характеристика на патологията плацента адхеренс:

1. Плацента акрета - хорионните клончета на плацентата достигат до мускулатурата на матката.
2. Плацента инкрета - хорионните въси на плацентата прорастват в мускулатурата на матката.
3. Плацента перкрета - хорионните въси прорастват и през периметриума и се подават в свободната коремна кухина.

При всеки от вариантите може да има частично или пълно врастване на плацентата. Тези описана патология се среща по-често при плацента превия (ниско прикрепена плацента). През бременността патологичната инсерция на плацентата остава без клинични изяви, но се манифестира по време на плацентарния период - обилни кръвозагуби, невъзможност за завършване на плацентарния период чрез външен ръчен прийом.

Диагнозата се поставя едва при опит на външна екстракция (изваждане) на плацентата. При плацента акрета и инкрета, кръвотечения през плацентарния период няма. Ръчно отлепяне на плацентата е възможно при плацента адхеренс. Ако изваждането на плацентата е невъзможно се ивършва премахване на плацентата.