Плацентарен трансфузионен синдром МКБ O43.0

Плацентарен трансфузионен синдром представлява сравнително рядко срещано състояние, което се среща при многоплодната бременност и по специално при еднояйчните близнаци.

Това рядко срещано, но сериозно усложнение, което може да се наблюдава при еднояйчни близнаци монохориати (с обща плацента) и се характеризира с наличие на патологична съдова анастомоза между плодовете в рамките на плацентата, като анастомозите могат да бъдат между артерии, артерия и вена или между вени.

Тези патологични анастомози водят до настъпването на специфични промени, които засягат и двата плода.

Трансфузионният синдром може да, възникване по всяко време на бременността, но много опасно е когато патологичните анастомози възникнат още в ранните срокове на бременността.

Към плацентарен трансфузионен синдром принадлежат:

• Трансфузия от плода към майката.
• Трансфузия от майката към плода.
• Фето-фетален трансфузионен синдром.

При трансфузионния синдром единият плод играе ролята на донор като си дава артериалната кръв на реципиента или приемателя.

По този начин единият плод (приемател-реципиент) получава повече кръв, която идва обаче от другия плод (дарител-донор).

Донорът остава анемичен, недохранен, изоставя във физическото си развитие и намалява количеството на околоплодните му води.

Изоставането във физическото развитие при донора се дължи на факта, че той получава по-малко количество кръв, хранителни вещества и съответните елементи необходими за нормалния му растеж и развитие.

Хиповолемията води до намален приток на кръв към бъбреците, а това до намалено отделяне на урина и намаляване на количеството на околоплодната течност.

Наблюдава се значително засягане и забавяне в растежа и развитието на всички органи и системи.

Реципиентът става голям, хипертрофира, увеличава се количеството на кръвта и околоплодните води, настъпва хиперволемия и полихидрамнион.

Значителното увеличаване на размерите и телесната маса при реципиента се дължат на факта, че той получава допълнително количество кръв, богата на хранителни вещества и съответните елементи необходими за нормалния му растеж и развитие.

Хиперволемията води до увеличен приток на кръв към бъбреците, а това до повишено отделяне на урина и увеличаване на количеството на околоплодната течност.

Кръвта е с по-голямо количество на хемоглобин и еритроцити, установява се хипервискозен синдром, като това може да доведе до сформиране на тромби в съдовете му, които да доведат до неговата смърт.

Различават се два вида фето-фетален трансфузионен синдром според времето и скоростта на проява:

• Остър фето-фетален трансфузионен синдром - налице е внезапно възникване патологична анастомоза между плодовете, обикновено късно в хода на бременността.
• Хроничен фето-фетален трансфузионен синдром - налице е ранно възникване на патологична анастомоза между плодовете (в ранен срок на бременността - между 14 - 26 гестационна седмица), която може да доведе до настъпването на сериозни усложнения засягащи предимно донора включително и неговата смърт.

Клинично плацентарен трансфузионен синдром се характеризира с изоставане в развитието, растежа и намаляване на околоплодните води при донора и увеличаването им при реципиента, което се установява посредством ултразвук. Фето-фетален трансфузионен синдром може да доведе и до смърт на донора, ако възникнал в ранните срокове на бременността.

При тежък трансфузионен синдром често се налага преждевременно.

Диагнозата плацентарен трансфузионен синдром се подозира и поставя чрез адекватното проследяване на бременността.

Посредством ултразвук се установява изоставане в развитието, растежа и намаляване на околоплодните води при донора и увеличаването им при реципиента, празен пикочен мехур при донора, данни за разлика в артериалното налягане при плодовете.

Посредством лабораторните изследвания след раждането и на двата близнака у донора има наличие на анемия, а при реципиента полицитемия.

Лечението на фето-фетална трансфузия е трудно, и се изразява в извършването на ендоскопска лазер-аблация на плацентарни съдове. При наличие на хидрамнион при реципиента се препоръчва амниоредукция за намаляване обема на амниотичната течност.

След раждането на плодовете е необходимо поддържане на адекватна циркулация и вентилация, строго наблюдение, при стойности на хемоглобина под 80g/l при донора се налага кръвопреливане.