Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност МКБ O08.2

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност представлява сравнително рядко срещано, но тежко усложнение, което може да застращи живота на бременната.

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност е много тежко и сериозно усложнение и нерядко завършва с фатален край.

Абортите се класифицират на две големи групи, които включват спонтанен и изкуствен.

Спонтанният аборт бива  ранен, късен, задържан, хабитуален и септичен. Изкуственият аборт също бива ранен и късен.

Изкуственият аборт бива аборт по желание, аборт по медицински показания (или терапевтичен аборт) и криминален аборт.

Извънматочната бременност представлява бременност, която се развива извън кухината на матка. Най-често извънматочната бременност се развива в маточните тръби. Редки са локализациите в яйчниците, коремната кухина, маточната шиийка и в рудиментарен рог.

Гроздовидната бременост или на мола хидатиноза е патологична промяна на плодното яйце с хидропична дегенерация на стромата на хориалните клончета и пролиферация на епитела на трофобласта.

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва въздушна емболия.

Въздушна емоболия се характеризира с проникване на въздух във венозната система чрез спонтанно или активно навлизане при негативно налягане във вената.

Въздушна емболия може да възникне поради нахлуване на въздух през отворените маточни вени в плацентарното място при аборти и при мануална екстракция на плацентата, цезарово сечение, прилагане на вакуумекстрактор, продухване на маточните тръби и други.

При въздушната емболия основно значение има образуването на кървава пяна в дясната половина на сърцето, която тампонира белодробния ствол, през който не може да преминава кръв, по този начин се получава ефект на масивна белодробна емболия.

Значение има и проникването на въздушни мехурчета в малките белодробни артерии. Там те се стабилизират поради обвиването им от плазматичен белтъчен слой и водят до съдов спазъм, дегранулация на мастоцитите с отделяне на хистамин, образуване на тромбоцитни агрегати и локално вътресъдово съсирване.

Тежестта на въздушната емболия колерира с количеството проникнал въздух в съдовата система, колкото по-голямо е толкова по тежки са последствията.

Количество, по-голямо от 100-150 ml може да предизвика смърт.

Клиничната картина при въздушна емболия се изразява най-вече с цианоза, диспнея, шок или внезапна смърт. Аускултация на сърцето може да се установи и характерният „шум на воденично колело", дължащ се на нахлулия въздух в дясната камера. Смъртта обикновено настъпва в рамките на няколко минути.

Основно значение за диагнозата имат най-вече клиничната картина, аскултацията при която се установява характерния шум.

При установяване на въздушна емболия е  необходимо да се предприемат спешни мерки. Болния се обръща в ляво странично положение, за да се отстрани въздушният тампон от пътя на кръвта към белодробната артерия. Инхалирането на 100% кислород се оказва полезно и поради факта, че причинява бърза абсорбция на въздуха.

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва амниотична емболия.

По своята същност амниотичната емболия представлява рядко, но много тежко усложнение с честота около 1:30000.

Характерно за амниотичната емболия е навлизането във венозната система на околоплодна течност и други съставки от фетуса като мекониум, верникс, епидермални клетки и други.  В амниотичната течност се съдържат и много биологично активни вещества, които също оказват съществено влияние.

Когато в амниотичната течност се съдържат мекониум и други формени елементи настъпва истинска емболизация на белодробните съдове. При тези случаи прогнозата е много сериозна.

Биологично активните субстанции, които се намират в амниотичната течност могат да предизвикат развието на дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК синдром).

При това заболяване клиничната картина се характеризира с диспнея, тахипнея, цианоза, кашлица, белодробен оток, нарушения на съзнанието гърчове, кома, последвана от смърт.

Когато пациентката не загине, вследствие на биологично активните субстанции в амниотичната течност се развива ДИК синдром с тежки кръвоизливи, който също е пагубен. Смъртността при амниотична емболия е над 80 %.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, образните изследвания, лабораторните изследвания.

Необходимо е да се направи диференциална диагноза с белобробна тромбемболия, сърдечна недостатъчност, руптура на матката, еклампсия и други.

Лечението включва осигуряване на адекватна вентилация, при необходимост итубация, прилагане на кортикостероиди и медикаменти оказващи влияние над съдовия спазъм, инфузия на различни лечебни вещества.

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва белодробна тромбемболия.

Белодробната тромбемболия представлява заболяване, при което се наблюдава запушване на белодробната артерия вследствие попадане на тромб в нея.

Една от основните причини за заболеваемост и смъртност при пациентите се дължи на белодробната емболия.

Клиничната картина се характеризира с диспнея, тахипнея, торакална болка, тахикардия, кръвохрак, фебрилитет, плеврален излив при тежките случаи може да се развие шок. Кръвното налягане може да е нормално, но обикновено е понижено. Pа налягане на О2 е понижено. При малки емболи клиничната изява може да е много бедна.

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, образните изследвания, ЕКГ, лабораторните изследвания, доказване на ембола.

Диференциална диагноза се прави с белодробен оток, пристъп на астма, спонтанен пневмоторакс, инфаркт и други.

Необходимо е да се предприемата спешни мерки. Лечението включва осигуряване на адекватна вентилация, прилагане на седиращи медикаменти и медикаменти оказващи влияние над съдовия спазъм, болусно внасяне на хепарин, инфузия на други лечебни вещества.

Емболия след аборт, извънматочна и гроздовидна бременност включва септична или септикопиемична емболия.

Септична емболия представлява рядък вид емболия, която се характеризира с наличие на бактериална инфекция. Подобно на други емболии, септичната емболия може да бъде фатална.

Септичните емболи най-често произхождат от извънбелодробна места, които са били инфектирани за определен период от време.

Заболяването е възможно да настъпи и мълниеносно или може да се развие след един известен период от време.

Клиничната картина е специфична и много тежка. Характерни симптоми са отпадналост, безпокойство, абнормно висока температура със стойности 40 С, ускорен пулс над 160 уд/мин. Лицето на пациентката има страдащ вид, очите са блестящи, устните са напукани, езикът обложен. Дишането е затруднено и повърхностно, наблюдава се цианоза.

За диагнозата основно значение имат анамнезата, клиничната картина, доказването на причинителя чрез хемокултура. Параклиничните изследвания показват левкоцитоза с олевяване, ускорено СУЕ, понижават се стойностите на хемоглобина.

Лечението се провежда по принципа на извънредно тежките възпалителни заболявания.