Други увреждания на пикочо-половата система след медицински процедури МКБ N99.8

Към други увреждания на пикочо-половата система след медицински процедури спада синдрома на резидуалния яйчник.

Синдромът на останалия (резидуалния) яйчник е налице, ако има останала овариална (яйчникова) тъкан след хирургична операция за двустранно отстраняване на яйчниците и на фалопиевите (маточните) тръби — операция, известна като билатерална салпинго-оофоректомия.

Налице е увеличаване на честотата на този синдром през последните 40 години, което вероятно е свързвано с увеличеното прилагане на лапароскопски операции. Лапароскопията позволява на хирурга да оперира през два или три малки отвора, вместо цялото отваряне на коремната кухина (лапаротомия).

Други увреждания на пикочо-половата система след медицински процедури се срещат рядко.

Определени фактори увеличават риска от непълно отстраняване на яйчниците — наличие на анамнеза за ендометриоза (заболяване, при което тъкан от лигавицата на матката (ендометриумът) се установява извън матката, обикновено в други органи в областта на таза), тазова възпалителна болест, предишни коремни или тазови операции и тазови адхезии (сраствания). Адхезиите затрудняват хирурга в откриването и отстраняването на яйчниците, като причина е фиброзната тъкан, която свързва яйчника с други тазови структури или с перитонеума (ципата, покриваща вътрешната повърхност на коремната и тазовата кухина).

Ако има останала овариална тъкан, тя може да продължи да продуцира хормони.

Най-характерните симптоми на синдромът на резидуалния яйчник са постоянната, хронична тазова болка; затруднените или болезнени полови сношения; периодичната тазова болка; болезнено уриниране и перисталтика.

Диагнозата за други увреждания на пикочо-половата система след медицински процедури се поставя на база на добре снетата анамнеза за минали заболявания и операции. Един от признаците на евентуално останала овариална тъкан е, че след премахване на яйчниците и незапочната веднага хормонална терапия, не се наблюдават симптоми на менопауза (напр. горещи вълни). Това подсказва за продукция на естрогени.

В помощ на диагнозата влизат: ултразвук, компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (MRI), с които се открива останала овариална тъкан или струпвания в малкия таз. Изследват се кръвните нива на фоликул—стимулиращия хормон (FSH) и на естрадиола. Естрадиолът се произвежда от яйчниците, докато FSH е продукт на хипофизата, в отговор на хормоналните сигнали, идващи от яйчниците. Нивата на естрадиол трябва да бъдат много ниски след отстраняването на двата яйчника, докато нивата на FSH трябва да са много високи.

При откриване на останки от яйчникова тъкан, лечението е свързано с приемане на медикаменти за потискане функцията на яйчниците, оперативна намеса, за да се отстрани останалата тъкан или като крайна мярка — радиотерапия за премахване на остатъчната овариална структура.