Постоянна протеинурия, неуточнена МКБ N39.1

Наличието на белтък в урината над 0,5 г за денонощие се означава като протеинурия. Когато причината за появата и не е ясна, но тя се задържа за дълъг период от време, състоянието се нарича постоянна протеинурия, неуточнена.

Протеинурията може да се дължи на различни патологични промени в отделителната система. Различават се два основни типа протеинурия, в зависимост от мястото на увреждането на бъбреците:

• гломерулна протеинурия: среща се при болести, при които се увреждат предимно гломерулите на бъбреците (гломерулонефрит, диабетна нефропатия, лупусен нефрит, мултиплен миелом, амилоидоза, артериална хипертония и други). Тя обикновено е високостепенна (над 3,5 г белтък в урината за денонощие). Може да бъде селективна (при слабо увреждане на гломерулната мембрана - в урината се откриват предимно нискомолекулни белтъци), и неселективна (при тежко засягане на мембраната - в урината попадат както нискомолекулни, така и вискомолекулни протеини).
• тубулна протеинурия: тя е проява на заболяване на тубуло-интерстициалната част на бъбреците (пиелонефрит, Балканска ендемична нефропатия, интерстициален нефрит, подагрозна нефропатия, отравяне с тежки метали, употреба на нефротоксични медикаменти и други). Бива предимно селективна и нискостепенна (под 3,5 г протеин в урината на денонощие).

Поради постоянната загуба на белтъци с урината общото количество протеини в организма намалява - настъпва хипопротеинемия. Тъй като белтъците по онкотичен механизъм задържат течността в кръвоносните съдове, при хипопротеинемия тя излиза навън под формата на кожни отоци, белодробен оток, асцит (събиране на течност в коремната кухина), перикарден излив (събиране на течност в торбичката обвиваща сърцето) и други.

Пациентите с постоянна протеинурия могат да бъдат асимптомни или да имат някое от следните оплаквания, дължащи се на основното заболяване или на хипопротеинемията: тежест или болка в кръста, промяна в количеството или цвета на урината, поява на кръв в урината, помътняване на урината, високо кръвно налягане, главоболие, отоци по крайниците, задух, обща отпадналост и други.

За да се постави точната диагноза е необходимо да се вземе проба от 24-часова урина, за да се установи количеството на белтъка в нея, както и да се направи йонофореза, за да се разбере дали се касае за селективна или неселективна протеинурия.

Ако се подозира възпалително заболяване на отделителната система, трябва да се вземе сутрешна порция урина, за да се направи микробиологична посявка, и да се види има ли растеж на бактерии и тяхната чувствителност към антибиотици. Бъбречната функция се проверява като се изследват серумния креатинин и креатининов клирънс. Нужно е да се направи ехографско изследване на бъбреците, а при съмнение за гломерулонефрит или системно заболяване - да се вземе бъбречна биопсия.

Терапията при постоянна протеинурия е различна в зависимост от етиологията.

Може да бъде с антибиотици при възпалителните заболявания, кортикостероиди при автоимунните заболявания, медикаменти за контрол на артериалната хипертония и други. При значителна загуба на протеини и поява на отоци трябва да се направи заместителна терапия с белтъци, и да се предпишат диуретици.