Киста в устната кухина, неуточнена МКБ K09.9

Кистите представляват нововъзникнали торбички пълна с течност, появили се в устата или около устата. Това включва устни, език, небце, венци, под на устата и костите в областта на устата.
Киста в устната кухина, неуточнена биват същински и псевдокисти (лъжливи). Към същинските кисти принадлежат кистите на меките тъкани – мукозата (лигавицата), кожата (дермата), тези на облитериралия ductus thyreoglossus, на слюнчените жлези и т.нар. челюстно - одонтогенни кисти. Към псевдокистите се причисляват хеморагичните кисти от травматичен произход, както и някои туморни образувания, като adamantinoma cysticum и др.

Кистите в областта на челюстите и устната кухина могат да се разпределят на кисти на меките тъкани (дермоидни, тиреоглозални и кисти на слюнчените жлези) и костната тъкан. Кистите на костната тъкан могат да са във връзка със зъбите или да бъдат независими от тях. По своята честота те надминават многократно останалите кисти. Отнасянето на одонтогенните кисти към групата на одонтогенните тумори не е правилно нито от гледна точка на тяхната етиология (причините), нито от тази на тяхната терапия. Ето защо от гледна точка на клиниката, правилната диагноза и терапия кистите в лицево-челюстната област биха могли да се подразделят на дентални и екстрадентални. Образуването на денталните кисти е свързано със зъбната система, а екстраденталните са независими от същата.

Денталните кисти (cystae dentales) са част от киста в устната кухина, неуточнена и са предимно еднокамерни образувания с изпълнено с холестеринови кристали течно съдържание. Срещат се, макар и много рядко и многокамерни дентални кисти. Стените на денталните кисти са тапицирани обикновено с многослоен плосък епител. Противно на това, стените на кистите, които се развиват в близост на носната кухина, са постлани обикновено с цилиндричен епител. Клиничните симптоми на кистозните образувания могат да бъдат незначителни. Във връзка с това и диагнозата на кистите може да бъде лесна или причинява по-големи или по-малки трудности. Диагнозата на по-големите кисти е лека, защото в повечето случаи те се срещат в устното преддверие или на небцето във вид на издуване на челюстта. При значително изтъняване на костта се получава усещане на крепитация, а при пълно изчезване на костта – флуктуация. Малките кисти, които лежат дълбоко в костта, биват откривани или случайно при рентгеново изследване, или чрез изтичане на секрет при лечението на канала на зъб, на върха, на който се намира подобна киста. Рентгенологично, кистата представлява тъмно петно с окръглена форма, около което се вижда тънката белезникава сянка на уплътнената кост. Големи затруднения при разпознаването на друга киста на устната кухина, неуточнена представляват някои от одонтогенните тумори. Рентгенографски понякога различаването на обикновената киста от адамантиома е не само трудно, но дори и невъзможно. Понякога при наличността на няколко мъртви зъби е трудно, дори невъзможно да се прецени само с помощта на рентгенова снимка, кой зъб е причина за кистата. В такъв случай помага друг признак – изместването на съседните зъби.

Екстраденталните кисти (cystae extradentales) са друг вид киста в устната кухина, неуточнена и са локализирани главно в горната челюст. Тази анатомична локализация се обуславя от особеностите в ембрионалното развитие на горната челюст. Така, за разлика от долната челюст, горната се развива от две кости – премаксилата и максилата. През време на ембрионалното развитие и сойката между тези кости тук има възможност за инкарцериране на ембрионални епителни клетки. Това обяснява едновременно защо именно в тази област се срещат най-често аномалии и малформации, като аплазия на страничните резци, рудиментирани зъби, челюстни цепки и др. Поради това, че екстраденталните кисти са по-редки находки и се развиват много бавно и безболезнено и в редки случаи се показват чрез издуване на костната повърхност в устното преддверие или небцето, обикновено същите остават за дълго време недиагностицирани и в повечето случаи биват открити случайно на рентгенова снимка направена по друг повод. Рентгеновата находка при тези кисти е бедна и не дава дълго време почти никакви изменения.

В зависимост от големината, състоянието, топографското местоположение се прилагат различни методи на хирургично лечение на кистите. При малки кисти на върха на корена на зъби, чието изваждане се налага, отстраняването на кистата се извършва чрез изкюретиране откъм алвеолата на извадения зъб. По-нататъшното лечение е еднакво с това на всяка инфектирана екстракционна рана. Малки и неинфектирани кисти на върховете на такива зъби, чието запазване е необходимо, се оперират по метода на апикална остеотомия, т.е. по метода за хирургично лечение на грануломите.