Отдръпване на венците МКБ K06.0

Отдръпване на зъбите представлява състояние, при което настъпва оголване на корена на зъба. Състоянието се нарича още гингивална рецесия.

Отдръпване на венците може да бъде: генерализирано, локално, постинфекциозно, следоперативно.

Влакната на периодонциума заобикалят корена на зъба и осъществяват връзката му с алвеоларната кост. Те са групирани в снопчета, разположени трансверзално, хоризонтално и апикално. Разположени по такъв начин, периодонталните влакна осигуряват поддържането на зъба в алвеолата и противодействат на дъвкателния натиск така, че предотвратяват увреждането на алвеоларната кост. Хоризонтално разположените периодонтални влакна в областта на шийката на зъба свързват цимента на зъба с алвеоларния ръб и с прикрепящия епител на гингивита (венеца). Така образуваният ligamentum circulare е бариера за патогенните нокси от различно естество. Разрушаването му бележи началото на формиращия се пародонтален джоб, който е важен клиничен симптом на много пародонтални и гингивални заболявания.

Функциите на периодонциума са разнообразни. Една от тях е фиксиращата функция. Разположението на ериодонталните влакна е такова, че те поддържат зъба, който е увиснал в алвеолата, и осигуряват минимални движения при дъвчене. Фиксиращата функция на периодонталните влакна не трябва да се възприема само като механичен, но и като комплексен физиологичен процес, който рефлектира върху метаболизма на клетките в периодонциума, върху неговите възможности за ремоделиране. Към фиксиращата функция на периодонциума следва да се отнесе и придържането на гингивата към зъба.

Плътно очертаният валообразен гингивален ръб, особено при смесеното съзъбие, способства за „набиване” на храната при дъвчене и предизвиква отдръпване на венците и образуване на възпалителни промени в гингивата и пародонта. Гингивата е с много фин строеж е лесно ранима при консумация на твърди храни и някои вредни навици, напр. търкане на венците с пръсти. Обръща се внимание на ширината на алвеоларната гингива. Установено е, че нормално ширината на алвеоларната гингива при постоянното съзъбие варира от 1 до 9, а при млечното от 1 до 6 мм. Най-широките полета са в областта на горните и долните инцизиви, а най-тесните – в областта на горните и долните първи премолари. Установено е, че там, където ширината на алвеоларната гингива е под 2 мм, венечната бразда е задължително възпалена. Недостатъчната ширина на прикрепената гингива може да се дължи на плитък vestibulum oris, а при отделни зъби – и на високото залавяне на лабиалните и лингвалните френулуми, както и на мускулните инсерции. Във връзка с последните често се наблюдава едностранно отдръпване на венците и оголване на зъбния корен – гингивална рецесия. Едностранно отдръпване на венците и дори разграждане на пародонта около единични зъби (локално отдръпване) се среща при проминиране на канините и стесняване на интерденталния септум между канини и премолари. Зъбите в малпозиция също имат по-тясна алвеоларна гингива.

Наличието на костни екзостози може да отклони хранителните частици при акта на дъвчене и да улесни попадането им във венечната бразда. Освен локално отдръпване на венците по-рядко може да настъпи и генерализирано отдръпване на венците. При неправилно ортодонтско лечение или следоперативно също може да настъпи отдръпване на венците. При възпаление на пародонта се наблюдава възпалителен процес и във венците, настъпва загуба на костните структури и съответно оголване на корените на зъбите. В този случаи се говори за постинфекциозно отдръпване на венците. Костните прегради със силно спонгиозна структура се подават лесно на кратерообразни разрушения при механични въздействия. Лесно уязвими са и костните прегради, чиято върхова част е покрита с тънък кортикалис.

Клинична картина на отдръпване на венците
Отдръпването на венците, освен че е естетичен проблем, в някои случаи може да настъпи разрушение на стабилността на зъба и да доведе до болка. Оголеният корен е изложен на риск от образуване на кариес. Има промяна на цвета на засегнатия зъб и кухина на венеца. Венците са зачервени, оточни, може да има кървене от венците и лош дъх от устата.

Лечение на отдръпване на венците
Лечението се състои в премахване на основната причина довела до рецесия на венците. При неефективно лечение се прибягва към хирургично решение на проблема.

Профилактиката също е важна и се състои в правилно миене на зъбите, правилна хигиена на устната кухина, навременно ортодонтско лечение, лечение на инфекциите в тази област, лечение на бруксизма и травмите.