Руптура на сухожилни хорди, некласифицирана другаде МКБ I51.1

Руптура на сухожилни хорди, некласифицирана другаде, представлява остро състояние, което води до поява на остра клапна регургитация на митралната и трикуспидалната клапи.

Причини за възникване на руптура на сухожилни хорди, некласифицирана другаде, могат да бъдат остър миокарден инфаркт, травма, инфекциозен ендокардит и други.

Патофизиологията при остра митрална регургитация се характеризира с бърза поява на регургитираща струя, навлизаща в лявото предсърдие, чийто комплайънс обикновено е нормален, с навлизане по време на диастолата на по-голям кръвен обем в нормално разтегливата лява камера. В повечето случаи нормалният комплайънс на лявото предсърдие, лявата камера и перикарда води до изразено покачване на наляганията в лявото предсърдие и лявата камера.

Повишава се налягането на левокамерно пълнене - теледиастолно налягане в лявата камера, средно налягане в лявото предсърдие и венозното белодробно русло, вклинено белодробно капилярно налягане. Бързото и значително повишение на венозното белодробно и пулмокапилярно налягане води до бърза поява на клинични признаци на белодробен застой, в много случаи до степен на оток. Често се наблюдава артериална белодробна хипертония, дължаща се на пасивно предаване на повишеното венозно белодробно налягане и спазъм на артериолите. В по-късен етап, след изминаване на половин до една година, настъпва изразено повишаване на белодробното съдово съпротивление, дължащо се на структурни промени в съдовото русло на белите дробове.

Пълненето на лявата камера при остра митрална регургитация е нарушено вследствие на ограничаващото действие на перикарда и нормалния или намален комплайънс на лява камера. Описаните промени в острата фаза на заболяването водят до намаляване на ударния обем и сърдечния дебит и венозна белодробна хипертония с белодробен застой.

Клиничната картина при остра митрална инсуфициенция се характеризира с прояви на белодробен застой; прояви на намален сърдечен минутен обем; аускултаторна находка с новопоявил се или променил характера си апикален систолен шум; в някои случаи деснокамерна недостатъчност. Наблюдава се бързо развитие на задух, кардиална астма или белодробен оток с физикални данни за наличие на белодробен застой, прояви на намален сърдечен минутен обем, достигащи в някои случаи до степен на кардиогенен шок. Проявите на белодробен застой и тези на намален минутен обем зависят от тежестта на регургитацията.

Диагнозата на остра митрална регургитация при руптура на сухожилни хорди, некласифицирана другаде, се поставя въз основа на данните за развитие на остра лява сърдечна недостатъчност в комбинация с новопоявил се или променен апикален систолен шум, рентгенови и ЕхоК данни за леко уголемено ляво предсърдие при нормална лява камера, Доплер-ЕхоК, показваща регургитация към лявото предсърдие, данни от трансезофагеална ЕхоК и други.

Поведението при руптура на сухожилни хорди, водеща до остра митрална инсуфициенция включва лечение на острата сърдечна недостатъчност с:

- понижаване на следнатоварването на лявата камера с вазодилататор;

- редуциране на белодробния застой с помощта на диуретици;

- подпомагане на помпената функция на лявата камера с медикаментозни средства с инотропно действие и в някои случаи с интрааортна балонна контрапулсация;

- оперативно лечение, което може да бъде спешно при остра, тежка, неовладяваща се сърдечна недостатъчност или планово след стабилизиране на хемодинамиката и клиничното състояние на болния.

При руптура на сухожилни хорди на трикуспидалната клапа настъпва остра трикуспидална регургитация. За патофизиология, клиника, диагноза и лечение на трикуспидалната регургитация може да прочетете тук.