Остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена МКБ I21.0

Исхемична некроза, която обхваща всички слоеве на сърцето (ендокард, миокарди епикард), се нарича остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена. Исхемичната некроза представлява загиване на част от тъканта на сърдечната мускулатура (миокард), поради недостатъчното снабдяване на същата с кислород и хранителни вещества.

Острият трансмурален инфаркт на миокарда представлява най-тежката форма на исхемичната болест на сърцето (ИБС). В зависимост от това, коя част на сърцето се обхваща, острият трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена може да обхваща предната стена, предно-върховата част, предно-латералната част, предно-септалната част.

Причини и рискови фактори за развитието на остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена могат да бъдат възраст, психоемоционален стрес, артериална хипертония (повишаване на артериалното кръвно налягане), захарен диабет; затлъстяване и наднормено тегло, особено в по-младата възраст; продължително тютюнопушене, над 10 цигари на ден в продължение на повече от 20 години; заседнал начин на живот; фамилна обремененост и други.

Клиничната картина на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена включва следната симптоматика:

- силна и продължителна пристъпна стенокардна болка, която се локализира в областта зад гръдната кост и продължава повече от 15 минути, като не се повлиява от нитроглицерин;

- задух, сърцебиене, изпотяване, замайване, гадене, повръщане, общо безпокойство; леко повишаване на телесната температура, понижаване на артериалното кръвно налягане и други.

Диагнозата на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента или неговите близки (най-често), физикалния и инструментален преглед. Най-често извършваните инструментални методи на изследване са електрокардиограма, ехокардиография, СКАГ (селективна коронарна ангиография) и други. При остър трансмурален инфаркт на предната стена на ЕКГ се установяват промени в отвежданията V1-V5(6), I, II и AVL.

Усложненията, които най-често се развиват при пациенти с остър трансмурален инфаркт на миокарда са кардиогенен шок и колапс; разкъсване на миокарда в областта на засегнатия от некрозата участък; остра лявокамерна сърдечна недостатъчност с развитие на оток в белия дроб; тромбоемболия на аортата, белодробната артерия или на артериите на долните крайници.

Лечението на заболяването остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена се провежда в специално интензивно кардиологично отделение. Когато е възможно, метод на лечение на острият миокарден инфаркт е перкутанната коронарна интервенция (PCI). При невъзможност да бъде осъществено такова лечение се прибягва до фибринолиза. Използват се още следните медикаменти като кардиотоници, диуретици, антиаритмични средства, кислородотерапия, нитрати и други.