Остър мастоидит МКБ H70.0

› Въведение

› Причини

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Острото възпаление на мастоидния израстък на слепоочната кост се нарича остър мастоидит. Състоянието обикновено възниква като усложнение на нелекуван или неподходящо, непълно лекуван остър среден отит с разпространение на инфекциозния процес към клетките на мастоидния израстък.

Остър мастоидит се среща по-често при малки деца, но може да засегне лица от всички възрастови групи. В близкото минало е показвал значително по-висока честота, усложнения и затруднения в лечението, но в съвременната медицина, благодарение на задължителните имунизации, антибиотичното лечение и хирургичните възможности, състоянието се среща по-рядко, протича по-леко и може да бъде овладяно.

Причини

Често острият мастоидит е усложнение на острия отит (остро възпаление на средното ухо), но може да възникне и вследствие на травма и тогава се говори за травматичен мастоидит.

Острият мастоидит може да се прояви под две форми:

• абсцес на мастоидния израстък: възпалителният процес се изразява в образуване на кухина, пълна с гной в областта на мастоидния израстък
• емпием на мастоидния израстък: възпалението обхваща както лигавицата, така и костите с развитие на остеит

Острият мастоидит най-често се дължи на бактериална инфекция, но редица други състояния и фактори, могат да причинят заболяването:

• инфекциозни причинители на мастоидит: в масовия случай се касае за бактериална инфекция, като ключовите причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Streptococcus pyogenes, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus и други
• патофизиологични особености: състоянието се развива най-често в резултат от задържането на инфекция в средното ухо и разпространение на процеса към мастоидните клетки. Нарушената дренажна функция на евстахиевата тръба създава благоприятни условия за разпространението на инфекцията
• предразполагащи фактори: ранна детска възраст (под две години), напреднала възраст (над 70 години), чести и/или рецидивиращи инфекции на горните дихателни пътища и средното ухо, отслабен имунитет, аномалии и особености в структурите на ухото и особено на евстахиевата тръба

В редки случаи остър мастоидит се развива след тежък травматичен момент и допълнително проникване на патогенна флора.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при остър мастоидит обикновено започва остро и се развива бързо, като включва появата на множество характерни оплаквания, които улесняват впоследствие клиничното разпознаване на заболяването. Сред най-характерните симптоми при остър мастоидит се включват:

• болка: абсцесът на мастоидния израстък и емпиемът на мастоидния израстък започват с болка в ухото, която вследствие на лечението на отита е стихнала, но отново се появява и дори е станала по-силна от преди. Болката е локализирана в областта зад ухото, тя е силна, пулсираща и се засилва при натиск, по-силно проявена е нощем
• оток и зачервяване: заболяването започва със зачервяване и оток (подуване) на лигавицата на мастоидния израстък. Кожата над областта е зачервена, топла на допир, видимо подута
• оторея: във връзка с образуването на една или няколко кухини, изпълнени с гноен ексудат, започва изтичане на гноен или гноевиден секрет от ухото. Секрецията е особено изразена при наличие на перфорация на тъпанчето (спукано тъпанче)
• намаление на слуха: възпалителните промени водят до появата на шум в ушите (тинитус), намаляване на слуха
• системни оплаквания: често локалните прояви се съпътстват от системни оплаквания, включващи повишение на телесната температура с или без втрисане, отпадналост, умора, липса на апетит, главоболие, промени в настроението

При деца, освен тези прояви, се наблюдават още и безсъние, липса на апетит, повръщане и отпадналост, изразена раздразнителност, дърпане на ушите, необходимост от постоянно успокояване от родителя.

При липса на своевременно лечение е налице повишен риск от развитие на някои локални и системни усложнения, по-важните от които включват:

• локални усложнения при остър мастоидит: субпериостален абсцес с натрупване на гной под периоста на мастоидната кост, деструкция на мастоидната кост, лабиринтит и други
• неврологични усложнения: при разпространение на инфекцията е възможно развитие на менингит, епидурален или субдурален абсцес, абсцес на мозъка и други
• системни усложнения: в много редки случаи е възможно развитие на сепсис, остеомиелит и други застрашаващи живота усложнения

Навременната диагноза и своевременно и адекватно лечение значително редуцират риска от развитие на сериозни усложнения, асоциирани с острия мастоидит.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при остър мастоидит изисква своевременни мерки и комплексен подход, като най-често се базира на информацията, получена от следните методи на изследване:

• разпит и преглед: оценка на характерните субективни оплаквания и обективни промени в областта (зачервяване, подуване, болка при натиска, изтичане на секрет, висока температура, намаление на слуха). Данни от разпита за предшестващ остър отит с бактериална етиология
• лабораторни изследвания: кръвни изследвания обикновено показват повишение на маркерите на възпалението (C-реактивен протеин, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите) в комбинация с левкоцитоза. Необходимо е микробиологично изследване на ушен секрет за доказване на причинителя, изготвяне на антибиограма и прецизиране на терапията
• образни изследвания: с висока информативна стойност са резултатите от компютърната томография и ядрено-магнитен резонанс. За доказване на диагнозата се прави и рентгенография, на която ясно си личат характерните промени в костните структури и образуваните междуклетъчни преградки изпълнени с гной

Диагнозата остър мастоидит трябва да се разграничи с лимфаденит, херпес зостер, невралгии, периостит и други, протичащи идентично състояния.

Лечение

Лечението при остър мастоидит трябва да започне своевременно, често комбинира лекарствена терапия, общи мерки, а при нужда и оперативна намеса, като основната цел е овладяване на инфекциозния процес, превенция на усложненията и възстановяване функцията на засегнатата област.

Терапията при остър мастоидит обикновено включва:

• антибиотици: необходимо е използване на широкоспектърни антибиотици за овладяване на бактериалната инфекция, като опции на избор са цефалоспорините от трето поколение при нужда с включване на метронидазол или ванкомицин за покриване на атипична флора. Антибиотичният курс следва да е достатъчно продължителен, в подходяща доза, съобразена с възрастта на пациента и при необходимост с допълнително приложение на подходящ пробиотик
• хирургично лечение: при липса на ефект от антибиотичната терапия, развитие на усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар, се предприема оперативно лечение, което може да включва миринготомия (парацентеза с отваряне на тъпанчевата мембрана и евакуация на натрупаната гнойна колекция), мастоидектомия (премахване на инфектираните клетки)
• симптоматично лечение и общи мерки: назначават се подходящи антипиретици и аналгетици за овладяване на високата температура и болковия синдром, адекватна хидратация, почивка на легло, подходящо почистване на слуховия канал, физиотерапия

Ранното, индивидуализирано и комплексно лечение значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от усложнения.

Прогноза

Прогнозата при остър мастоидит се определя от ранната терапия, терапевтичния отговор към приложените лечебни мерки, тежестта на процеса и развитието на усложнения. Ранното лечение се асоциира с много добра прогноза и пълно възстановяване на пациентите.

Изображения: freepik.com