Множествени увреждания на черепномозъчни нерви при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде (А00-В99ї) МКБ G53.1

Централната нервна система може да бъде засегната в хода на много инфекциозни и паразитни болести. Инфекциозни заболявания, при които се засяга нервната система се наричат невроинфекции. Причиняват се от различни патогенни агенти. Бактериите и вирусите са най-чести причинители. По-рядко се дължат на паразити, рикетсии, гъби.

Подробна информация за инфекциозни и паразитни болести можете да прочетете тук:

• мкб A00-B99 - Инфекциозни и паразитни болести

Невроинфекциите могат да са първични, при директно поразяване на централната нервната система и вторични, когато инфекцията попада в главния мозък от друго огнище, например от ухо или синус.

При повечето болни рано се развиват огнищни неврологични прояви, които се манифестират с парализи и парези на черепномозъчни нерви.

Ако инфекциозният процес засегне няколко краниални нерва могат да настъпят множествени увреждания на черепномозъчни нерви при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде. Най-често се увреждат n.facialis, n.abducens, n.oculomotorius, а при менингококовите менингити - n.acusticus.

Най-често множествени увреждания на краниални нерви настъпват при бактериални менингити и енцефалити. Възникват увреждания по хода на черепномозъчните нерви чрез патологичния ликвор - чести са лезиите на 3-я и 6-я черепномозъчен нерв, които имат най-дълъг ход през ликвора, както и 4-я нерв - развиват се диплопия, птоза, страбизъм, зенични промени. По-рядко се увреждат 7-и и 8-и черепномозъчен нерв. Повишеното интракраниално налягане и директното дразнене на n.trigeminus, n.glossopharingeus и n.vagus предизвикват главоболие, повръщане, промени в очните дъна, неврити на слуховия, зрителния и други нерви.

При менингококов менингит гнойният ексудат засяга коренчетата на черепномозъчните нерви, довежда до лезия на слуховия, лицевия и очедвигателните нерви с нарушение на слуха и развитие на парези на лицевите и очни мускули. Могат да се наблюдават епилептични пристъпи, лезия на n.statoacusticus, n.facialis, n.oculomotorius и друга огнищна неврологична симптоматика.

Туберкулозният менингит е тежък, серофибринозен лептоменингит със субакутно или хронично протичане. Причинява се от Mycobacterium tuberculosis. Възпалителният ексудат участва в процеса на множественото увреждане на черепномозъчните нерви, като най-често са засегнати 3-и, 6-и и 8-и нерв. Поради предимно базалното развитие на менингита, се наблюдава птоза и диплопия, свързани с лезия на n.oculomotorius и/или n.abducens. В по-късен стадий могат да се засегнат лицевият и слуховият нерв. Като усложнение може да настъпи лезия на n.statoacusticus, във връзка с арахноидни сраствания в понтоцеребеларния ъгъл. Наблюдава се и лезия на n.opticus с развитие на оптична атрофия, намаление на зрението или пълна слепота. Друго възможно усложнение е лезията на очедвигателни и други черепномозъчни нерви.

Бруцелозният менингит протича със симптоматиката на хроничен лимфоцитарен менингит с често засягане на очедвигателните нерви.

Менингококовите менингоенцефалити и енцефалити протичат тежко, с изразена огнищна неврологична симптоматика. При тях по-често се срещат парези на посочените по-горе черепномозъчни нерви - n.facialis, n.oculomotorius, n.abducens, n.stratoacusticus и развитие на мозъчен оток. Като усложнения могат да възникнат неврит на слуховия нерв, глухота, остатъчни парализи и парези на черепномозъчни нерви.

Стафилококовите менингоенцефалити протичат с ранна проява на огнищна неврологична симптоматика - парези и парализи на 3-и, 6-и и 7-и черепномозъчен нерв.

При Лаймската болест черепномозъчните нерви са засегнати в 50% от болните. Една от главните, понякога първа проява на заболяването, е едностранна или двустранна периферна лицева парализа. Могат да се наблюдават и мигриращи краниални неврити. Възможни са също лезии на n.opticus, n.oculomotorius, n.trochlearis, n.trigeminus, n.abducens, n.statoacusticus, n.glossopharyngeus, n.vagus.

Черепномозъчните нерви могат да бъдат засегнат също при амебиаза (амебен абсцес на главния мозък), туберкулоза, листериоза (листериозен менингит) и други.

Множествени увреждания на черепномозъчни нерви при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде могат да възникнат и при вирусни инфекции:

Herpes simplex virus тип 1 е най-честата причина за спорадични случаи на херпес-вирусни енцефалити и менингоенцефалити. Вирусът достига ЦНС по невронален път чрез n.olfactorius и n.trigeminus.

При кърлежовия енцефалит още в първите дни се развиват разнообразни неврологични прояви. Появяват се вратна ригидност и се позитивират симптомите на Керниг и Брудзински. Често в процеса се въвличат ядрата на черепномозъчните нерви - настъпва множествено увреждане на краниални нерви в резултат на инфекциозния процес. Засягат се n.facialis, n.oculomotorius, n.trigeminus, n.hypoglossus, n.vagus, което води до смущения в гълтането, разстройства в дишането и сърдечната дейност. При енцефалитната форма най-често настъпват парези и парализи на отделните черепномозъчни нерви.

При морбили може да настъпи амавроза, поради лезия на зрителния нерв, понякога глухота при засягане на слуховия нерв, увреждане на 3-и, 6-и и 7-и черепномозъчен нерв с диплопия и пареза на лицевата мускулатура.

Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, причинено от вирус с тропизъм към мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък и двигателните ядра на краниалните нерви в мозъчния ствол. Увреждат се и моторните ядра на n.facialis, vagus, glossopharyngeus, hypoglossus. Засягането на моторните ядра на черепномозъчните нерви в мозъчния ствол (9-и, 10-и, 11-и и 12-и) причинява булбарна парализа с бърз летален изход, особено при кърмачета. При засягане на ядрата на 9-и и 10-и черепномозъчни нерви настъпва смущение в гълтането. Усилва се слюнчената секреция, която запушва дихателните пътища и води до смущения в дишането. При нарушения във фонацията (хипофония и афония) е налице ларингеална парализа.

Множествени увреждания на черепномозъчни нерви при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде могат да възникнат също при микотични заболявания и паразитози.

Диагнозата изисква проучване на епидемиологичната обстановка, снемане на неврологичен статус, серологично изследване и инструментални изследвания като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Важно значение има и ликворното изследване.

Лечението на множествените увреждания на краниалните нерви е етиологично, в зависимост от причинителя.