Мигренен статус МКБ G43.2

Мигрената представлява хронично, рецидивиращо, едностранно главоболие с пулсиращ характер, съпроводено често с повръщане, гадене, фоно- и фотофобия.

Етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Предполага се генетична предразположеност, а провокиращи моменти са хормонален дисбаланс, сезонни промени, гладуване, преумора и др.

Патогенезата предполага два основни механизма на възникване на мигренозното главоболие.

Според съдовата теория мигренозната атака започва след вазоконстрикция, поради действието на серотонина, водеща до снижаване на мозъчния кръвоток и последваща вазодилатация, с която се обяснява главоболието.

Според втората теория (неврална теория) мигренозния пристъп е резултат от повишена активност на локус церулеус в мозъка, водеща до спазъм на съдовете, намален кръвоток, нарушаване на някои мозъчни функции. Предполага се, че пристъпът се отключва от хипоталмични механизми, водещи до повишена активност на тази област в мозъка и дразнене на окончанията на тригеминалния нерв.

Мигренен статус представлява главоболие с продължителност повече от 72 часа, независимо от провежданата терапия. Може да има периоди на относително облекчение, но те обикновено са по-малко от 4 часа и не водят до изчезване на симптомите. В редки случаи мигрената може да се усложни с развитие на мозъчен инфаркт с различна по степен огнищна неврологична симптоматика. В този случай, един или повече от симптомите на мигренната аура не претърпяват обратно развитие в рамките на 7 дни и е налице типична находка при невроизобразителните изследвания.

Клиниката на мигренозния статус се състои често в наличието на продромалнен период на повишена чувствителност към звукови и светлинни дразнения, нарушено храносмилане, умора, необяснимо безпокойство и напрежение. Мигренозното главоболие обикновено настъпва внезапно или с предхождаща аура с давност 20-30 минути преди самия пристъп, състояща се най-често от светлинни или звукови явления - скотоми (празни зрителни полета), блещукащи точки в зрителното поле, шум в ухото, парестезии по крайниците или областта на главата. След аурата настъпва пристъп на непоносимо пулсиращо главоболие най-често едностранна локализация, съпроводено с повръщане, гадене, общо неразположение, огнищни неврологични симптоми на парестезии, афазия (нарушен говор), световъртеж, двигателни нарушения. При мигренозния статус симптомите траят над 72 часа и се налага хоспитализация на пациентите (прием в болнично заведение). Повръщането е продължително и води до дехидратация.

Усложненията на мигренния статус се състоят в дехидратация, а в редки случаи мигрената може да се усложни с развитие на мозъчен инфаркт.

Диференциална диагноза на заболяването се прави с травма на главата, интракраниална аневризма, субарахноиден кръвоизлив, дисекация на каротидната артерия, мозъчен оток, съпровождащ различни по етиология заболявания - мозъчен тумор, менингит, енцефалит и др.

Диагностиката на мигренен статус включва екзактно снета анамнеза за давността на оплакванията, провокиращи фактори, наличие на фамилност, неврологичен статус, лабораторно изследване на кръв и урина, невроизобразяващи техники като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, рентгенография за изключване на травма на главата, лумбална пункция за диференциране от менингеални възпаления.

Лечението на мигренен статус се състои в приложението на аналгетици и противовъзпалителни средства като аспирин, парацетамол, леки опиоидни аналгетици. Прилагат се и ерготаминови производни, като е уместно парентералното им приложение, поради наличното повръщане, а комбинацията с кофеинови препарати засилва ефекта им. При обилно повръщане към основната терапия се прибавят хидратиращи разтвори, антиеметици.