Мигрена без аура [обикновена мигрена] МКБ G43.0

Мигрена без аура [обикновена мигрена] е хронично рецидивиращо заболяване, което се характеризира с повтарящо се умерено до тежко главоболие, често съпроводено от симптоматика от страна на вегетативната нервна система.

Етиологията на заболяването не е напълно изяснена, но генезата се смята за смесена - ендо- и екзогенна, като за възникване на клиниката способства генетичната предиспозиция, хормонални нарушения. По-често засегнати са жени, като честотата на пристъпите през бременността като цяло намалява.

Патофизиологично се касае за функционални промени в мозъчните съдове, повишена възбудимост на мозъчната кора и нарушен контрол за болка в ядрото на троичния нерв в мозъчния ствол. Основна патогенетична роля при мигрената играе повишеното ниво на серотонина. Последните проучвания описват мигрената главно като неврогенен процес с вторични промени в церебралната перфузия.

Клиниката на мигрената без аура включва:

• силна едностранна болка локализирана във фронталната и париеталната област
• влошено общо състояние с понякога ярка вегетативна симптоматика

Главоболието започва внезапно, обикновено през деня, рядко началото е във вечерните часове и събужда болните. Болката е с характер на пристягане, разпъване, пулсиране, обхващане като с обръч и обикновено трае 4-72 часа. По интензитет е умерена до тежка, засилва се при движение или физическа активност. Пациентите предпочитат по време на пристъпа да лежат на тихо в тъмна стая. Болката обикновено отзвучава постепенно в рамките на един ден и след период на сън. По-голямата част от пациентите съобщават, че се чувстват уморени и слаби след това. Други симптоми на мигрената са влошаване на общото състояние с гадене, повръщане, липса на апетит, непоносимост към някои храни, фото- или фонофобия, вертиго (нарушено равновесие), парестезии по горните крайници, неспособност за концентрация, повишена раздразнителност. Продромалните симптоми включват чувство за необичайна еуфория, мускулна слабост или миалгии, анорексия или силен глад.

Физикалното изследване не показва съществени промени в статуса, но въпреки това може да се открие едностранна миоза (свиване на зеницата) и птоза (спадане на клепача), конюнктивална инекция (зачервяване на конюнктивата), тахикардия/брадикардия, хипертония/хипотония, хемисензорен или хемипаретичен тип неврологичен дефицит, слаба реакция на светлина.

Диференциална диагноза на обикновена мигрена се прави с травма, руптура интракраниална аневризма, мозъчно-съдов инцидент, хипертонична криза, дисекация на каротидната артерия, гигантоклетъчен артерит, менингит, енцефалит, интракраниален тумор и други заболявания, протичащи със силно главоболие.

Диагностиката на мигрена без аура [обикновена мигрена] налага изключване на други причини за главоболието с органична генеза. Прави се пълна кръвна картина с биохимични, електролитни и алкално-киселинни показатели, изследване на зрението. Невроизобразяващите техники като компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс са показани при поява на мигренозно главоболие след 50-годишна възраст, промяна в характера на мигренозното главоболие, новопоявило се главоболие при пациенти с рак или ХИВ инфекция, анормални показатели при неврологичния преглед, мигрена и епилепсия, ескалация на честотата или интензивността на главоболието, главоболие при деца. Инвазивни процедури като лумбална пункция се прилагат само при диференциално-диагностични затруднения и следват невроизобразяващите методики.

Лечението на мигрената е чрез абортивна (терапия при пристъп) и профилактична (превантивна) терапия. При пациенти с чести пристъпи терапията цели намаляване честотата на пристъпите. Лечението на острия пристъп цели намаляване или предотвратяване прогресията на главоболието. Немедиакментозната терапия и профилактика е с цел редуциране на отключващите фактори - спиране приема на орални контрацептиви, избягване на провокиращи храни, миризми или други фактори на средата. В помощ може да се използва и психотерапевтичните методики. Абортивната терапия включва основни групи медикаменти като неопиоидни и леки опиоидни аналгетици, триптани, допаминови антагонисти, ерготаминови производни, симптоматични - антиеметици и други. Профилактичната терапия включва регулатори на волтаж-зависимите йонни канали - блокери на калциевите канали, 5-HT2 антагонисти, бета-блокери, трициклични антидепресанти, GABA-ергични средства - валпроева киселина, габапентин.

В последно време се използват инжекции с ботулинов токсин при трудно податлива на терапия мигрена. Инжекциите се прилагат в областта на скалпа и се правят на всеки 2-3 месеца за най-малко половин година.

Прогнозата на заболяването е различна и зависи от отключващия фактор, но обикновено има хронификация и различна честота на пристъпите.