Епилептичен статус grand mal (конвулсивни припадъци) МКБ G41.0

Епилептичен статус grand mal (конвулсивни припадъци) или тонично-клоничен епилептичен статус е най-драматичната и животозастрашаваща форма на епилептичен статус. Представлява епилептичен пристъп, който продължава повече от 5 минути или множество последователни пристъпа, между които болният не идва в съзнание.

По време на епилептичен статус болният е фебрилен, с мозъчен оток и с водно-електролитни нарушения. Състоянието изисква незабавна медицинска помощ.

Рисковите фактори за възникване на епилептичен статус grand mal включват възраст под 5 години или напреднала възраст, генетична предразположеност, умствено изоставане, структурна мозъчна патология.

Предразполагащи фактори са употребата на наркотици, интеркурентни заболявания, метаболитни нарушения (хипогликемия), мозъчен инцидент, алкохолна интоксикация и др.

Епилептичния статус трябва да се разграничи от псевдоепилептичния, който е на психична основа.

Клиничната картина при тонично-клоничен епилептичен припадък първоначално започва с тонична и/или клонична двигателна активност. Ако заболяването е недобре контролирано и лекувано, моторните прояви стават все по-коварни, колкото по-дълго продължава тонично-клоничния епилептичен статус. Винаги е налице нарушено съзнание. Болните могат да изпаднат в кома, да спрат да дишат и да настъпи хиповентилация през тоничната фаза на тонично-клоничните гърчове. Наблюдава се цианоза, хиперпирексия, прекомерно изпотяване, слюнчена и трахеобронхиална хиперсекреция, тахикардия, брадикардия, белодробен оток, респираторна или метаболитна ацидоза, азотемия, хиперкалиемия, хипогликемия, хипонатриемия.

При продължителност на пристъпа повече от 2 часа могат да настъпят следните усложнения - аспирация, хипотония, сърдечни аритмии или арест, рабдомиолиза, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност и повишено вътречерепно налягане.

Лечението при епилептичен статус grand mal (конвулсивни припадъци) изисква незабавна медицинска помощ и започва още на мястото на инцидента.  Извършва се от обучен персонал.

Първа линия на лечение включва:

• общи предпазни мерки
• реанимация: осигуряване на проходими дихателни пътища и оценка на дихателната и сърдечната функция
• перорално приложение на мидазолам, диазепам ректално или лоразепам интравонозно

Лечението в болница се извършва в следната последователност:

• подаване на висока концентрация кислород
• оценка на сърдечната и дихателна функция
• установяване нивото на кръвната захар
• осигуряване на централен венозен път
• прилага се интравенозно лоразепам или диазепам като първа линия на лечение
• прилага се мидазолам перорално, ако не може да се осигури централен венозен път
• ако пристъпите продължават, като втора линия на лечение се прилага фенобарбитал или фенитоин интравенозно