Хеморагично състояние, неуточнено МКБ D69.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Кръвоизливът или означаван още с медицинския термин хеморагия представлява загубата на кръв или излив на кръв извън кръвоносната система. Хеморагиите биват вътрешни, когато кръвта изтича от кръвоносните съдове в тялото или външни, в случаите, при които през естествен отвор като устна кухина, нос, уши, уретра, вагина, анус или чрез разкъсване на кожата настъпва кръвоизлив. Счита се, че здрав човек може да понесе загуба на до около петнадесет процента от общия обем кръв, без да настъпят сериозни усложнения.

Хеморагиите могат да се дължат на нарушения в коагулацията или кръвосъсирването, на вторични причини (подлежащи заболявания) и редица други фактори.

При хеморагично състояние, неуточнено, причината за развитието на патологичния процес не е известна и патогенетичният механизъм на развитието също не е уточнен.

Причини и особености

Хеморагичното състояние може да се развие вследствие на травматично увреждане на кръвоносните съдове или при наличие на вродени или придобити нарушения на кръвосъсирването (коагулопатии), болести на тромбоцитите, увреждане на кръвоносните съдове от патологичен процес (вазопатии) и редица други фактори и причини.

Някои хеморагични състояния се развиват непосредствено след раждането и са причинени от редки наследствени заболявания, други възникват в хода на различни заболявания (като дефицит на витамин К, тежко чернодробно заболяване) или са резултат на лечение (като например използването на антикоагуланти или продължителна употреба на антибиотици или имуносупресивни средства).

Съществуват много причини за развитие на хеморагична диатеза (склонност към кървене), включително болести на тромбоцитите (тромбоцитопатии, тромбоцитопении), коагулопатии, вазопатии, причинени от нарушена структура на съдовата стена или нарушен пермеабилитет, патологични състояния, свързани с нарушения от страна на имунната система, като алергични реакции към лекарства или реакции към инфекциозни причинители, наличие на злокачествени процеси като левкемия, лимфопролиферативни и миелопролиферативни заболявания, чернодробно увреждане, увреждане на костния мозък, антитела срещу фактори на кръвосъсирването, тромбоцитите или ендотела на кръвоносните съдове. Реакция може да възникне и след прием на редица лекарства, като аспирин, хепарин, варфарин и тромболитично лечение, някои средства, използвани в химиотерапията и други.

При хеморагично състояние, неуточнено, е необходимо изключване на всички възможни и познати причини и фактори, водещи до кръвоизлив с цел оптимизация на диагнозата и лечението.

Симптоми

Клиничната картина при хеморагично състояние, неуточнено, показва изключително голяма вариабилност, като общото между всички пациенти е повишеният риск към продължително, тежко, а в някои случаи и животозастрашаващо кървене след леки травми, медицинска интервенция или диагностична процедура.

Сред най-характерните клинични белези на състоянието се включват:

• кожно-лигавични кръвоизливи: в зависимост от тежестта на болестния процес настъпват различни по вид и тежест кръвоизливи и кръвонасядания по кожата, включително петехии, екхимози, хематоми и други. Лесно се формират синини, включително при поставяне на интрамускулни инжекции, при вземане на кръв, при силно стискане на ръката
• кървене от вътрешните органи: при умерените и тежките форми може да се открие кръв у рината и фекалните маси, възможни са менорагии и метрорагии, тежко и продължително кръвотечение от носа, от венците и други
• други прояви: възможни са главоболие, умора, слабост, отпадналост, депресивно настроение, намалена работоспособност, нарушения на съня и други в зависимост от етиологията и особеностите на болестния процес
• усложнения: при тежко и продължително протичане са възможни тежки кръвоизливи от вътрешните органи и централната нервна система, като при липса на своевременна медицинска намеса съществува висок риск от тежки увреждания и леталитет

Диагноза

Диагнозата при хеморагичните състояния включва широк спектър от клинични, лабораторни и инструментални изследвани. Поставянето на диагнозата при хеморагично състояние, неуточнено, обикновено се поставя по метода на изключването, като е необходимо диференциране от изключително широк спектър заболявания.

Най-често се назначават:

• анамнеза и физикални находки: обръща се внимание на налични подлежащи заболявания (автоимунни, неопластични, наследствени), излагане на вредни въздействия, прием на лекарства, позитивна фамилна анамнеза и други. Важно значение имат давността, тежестта и особеностите в протичането на болестния процес, данни за кръвотечения и кръвоизливи
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като с важно значение са нивата на тромбоцитите, червените кръвни клетки, някои от факторите на коагулационната каскада, както и показатели за времето за кървене и съсирване. За подпомагане на диагнозата може да се наложи проследяване на чернодробните ензими, маркерите на възпалението и редица други показатели
• други методи на изследване: при диагностични затруднения може да се обмисли костномозъчна биопсия, генетичен анализ, имунологични и други изследвания. При данни за органни увреждания е уместно извършването на подходящи образни изследвания

Диференциалната диагноза е изключително широка и изисква различаване от всички познати и възможни хеморагични нарушения с различна етиология.

Лечение и прогноза

Лечението при хеморагично състояние, неуточнено, е комплексно, може да бъде симптоматично и заместително, като следва да бъде съобразено с индивидуалните особености и тежест на болестния процес.

При установяване на тромбоцитопения може да се наложи преливане на тромбоцитна маса, докато при установяване на намалени нива или липса на определен коагулационен фактор се преминава към заместителна терапия с него.

При данни за тежки кръвоизливи и риск от анемия се преминава към кръвопреливане, а за стимулиране на хемопоезата могат да се назначат кортикостероиди, андрогени и други специализирани лекарства.

Симптоматично се назначават подходящи средства от различни фармакологични групи, съобразно оплакванията на болните.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като важно значение имат тежестта на протичане, наличието на усложнения, както и отговорът към приложените терапевтични мерки.

Изображения: freepik.com