Чревна ангиостронгилоидоза МКБ B81.3

Инвазията, предизвикана от нематода Parastrongylus costaricensis, принадлежащ към род Angiostrongylus, се нарича чревна ангиостронгилоидоза.

Заразяването се осъществява основно по перорален механизъм, при консумация на контаминирани плодове, зеленчуци и вода.

Заболяването е ендемично в някои географски области на Азия и Тихоокеанския басейн, като се разпространява и в други страни, в резултат на глобализацията и движението на туристите. Описани са случаи в Карибско море, Хаваи, Египет, Бразилия и някои части на Америка.

Важни епидемиологични вектори на болестта са плъхове и охлюви, които спомагат за разпростраението на паразитозата. Крайни гостоприемници са плъховете и някои видове гризачи, човек се заразява случайно.

Нематодите имат характерна морфологична структура, дължината на женските екземпляри достига до 20-30 милиметра, мъжките се отличават с по-малки размери.

Биологичният цикъл на Parastrongylus costaricensis включва смяна на два отделни гостоприемника, като крайни гостоприемници са най-често плъховете, а като междинни гостоприемници и вектори на заразата служат някои видове охлюви.

Полово зрелите възрастни паразити се възпроизвеждат в пулмоналните артерии на гризачите.

Яйцата се излюпват в артериите, откъдето достигат до фаринкса и се поглъщат повторно от гризачите, достигайки до интестиналния тракт.

С фекалните маси се изхвърлят във външната среда, където се поглъщат от междинните гостоприемници и съзряват. Хората и плъховете се заразяват при случайна консумация с храната или водата на опаразитени охлюви.

При човек ларвите достигат стомашно-чревния тракт и водят най-често до развитие на чревна ангиостронгилоидоза, докато при плъховете се развива менингоенцефалит. В човешкия организъм ларвите не могат да продължат своето развитие и загиват.

Инкубационният период при инвазия на хората варира между 7 и 30 дни.

Чревната форма на ангиостронгилоидозата протича с развитие на различни по тежест симптоми, в зависимост от степента на инвазията и имунното състояние на макроорганизма.

Възможно е развитие на някои от следните признаци:

• гадене и повръщане
• тежест, дискомфорт и болка в корема
• диария
• субфебрилна температура
• обща слабост
• редукция на теглото

Възможно е засягане на очите при тежко протичане на инфекцията и масивно разпространение на паразитите. Наблюдават се болка, кератит, оток на ретината, увреждане на зрението.

При хематогенно разпространение и висока степен на инвазия се развиват и неврологични симптоми, които включват когнитивни нарушения, пареза или парализа на черепно-мозъчни нерви, главоболие, невропатична болка.

Диагнозата се основава на епидемиологичната анамнеза за престой в ендемичен район, физикалния преглед, параклиничните, паразитологичните и образните изследвания. Лабораторно се установява еозинофилия и леко проявена анемия. Използват се серологични и имунодиагностични методи, като с особено висока информативна стойност е доказването на паразитите в изпражненията.

Необходимо е разграничаване на състоянието от останалите паразитни заболявания и някои болести на храносмилателната система.

Лечението на пациентите с чревна стронгилоидоза се състои в прием на противопаразитни средства (най-често се използват ивермектин, албендазол, мебендазол, пирантел), противовъзпалителни агенти и симптоматични медикаменти.

Основните мерки за превенция на болестта включват дератизация и повишаване на личната и битовата хигиена.