Малария, предизвикана от Plasmodium malariae с други усложнения МКБ B52.8

Маларията представлява трансмисивна протозооза, за която е характерно остро протичане, развитие на анемия, хепатоспленомегалия и фебрилни пристъпи.

Състоянието се характеризира с всеобща възприемчивост, сезонен характер и ендемичност в множество страни предимно в тропическите райони на Латинска Америка, Африка и Азия.

Засягат се всички възрастови групи, без осезаеми различия между двата пола, като при бременните и малките деца заболяването протича по-тежко и агресивно.

Етиологични агенти са едноклетъчни паразити, представители на род Plasmodium от типа Apicomplexa, като в зависимост от конкретния причинител се наблюдават известни различия в клиничното протичане на болестта.

Малария, предизвикана от Plasmodium malariae с други усложнения, се нарича още четиридневна малария (Malaria quartana).

При естествени условия заразяването се осъществява по трансмисивен механизъм, при ухапване от заразени женски комари от род Anopheles, които съдържат в слюнчените си жлези паразитните агенти. В съвременните условия е възможно заразяване и по други механизми:

• при хемотрансфузия
• чрез медицински инструментариум
• при тъканна или органна трансплантация
• по трансплацентарен път, от майката на плода

Инкубационният период е средно три седмици, но може да продължи и над един месец (до 40 дни), в зависимост от степента на паразиемията.

За разлика от останалите форми на малария, при четиридневната форма продромалният период е слабо изявен или липсва. Възможно е няколко дни преди клиничните прояви пациентите да се оплакват от общо неразположение и главоболие.

Особено характерна и отличителна за заболяването е следната триада от клинични признаци:

• анемия

• увеличение на черния дроб и слезката

• пристъпен фебрилитет

Анемията се развива в резултат от хемолизата на еритроцитите от паразитните агенти по различни патогенетични механизми. Увеличението на слезката и черния дроб е леко болезнено и се развива в първата една до две седмици.

Разрушаването на червените кръвни клетки води до освобождаване на малариен пигмент и продукти от метаболитната обмяна на плазмодиите, които имат алергизиращо, пирогенно и токсично въздействие върху организма.

Фебрилните пристъпи възникват закономерно през 72 часа и протичат в три ясно изразени фази:

• чувство на студ: кожата е бледа, цианотична, хладна

• екстремно повишение на телесната температура: наблюдава се главоболие, силна жажда, болки в кръста, миалгия, артралгия, възможни са халюцинации, хипотония, тахикардия, кожата е суха и зачервена

• изпотяване: дължи се на бързото спадане на температурата и обикновено е обилно, като след това пациентите се отпускат и заспиват

В периода между отделните пристъпи липсват оплаквания от страна на пациентите.

Четиридневната малария често протича с развитие на нефропатия и нефротичен синдром, като се наблюдава отлагане на имунни комплекси в бъбречните гломерули, изразена протеинурия и хипопротеинемия.

Други възможни усложнения на Malaria quartana са следните:

• белодробен оток
• неврологични увреждания
• гастроинтестинални нарушения
• хипогликемия
• интравазална коагулопатия

Степента и тежестта на уврежданията, както и развитието на усложненията, зависят от степента на инвазия на организма, индивидуалната имунологична резистентност, ранното диагностициране и адекватната терапия.

Имунитетът, който се развива след преболедуване, е нестерилен, инфекциозен и не предпазва от повторно заразяване.

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на тази форма на малария от други инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Диагнозата при малария, предизвикана от Plasmodium malariae с други усложнения, се базира на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалните находки и лабораторните изследвания.

Високо рискови са пациенти, посетили ендемичен район и с характерната триада от признаци, три седмици след завръщане.

Параклинично обикновено се установява намаление на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, повишение на чернодробните трансаминази и креатинина, левкоцитоза, билирубинемия, хипогликемия, увеличена скорост на утаяване на еритроцитите.

Необходимо е микроскопско доказване на причинителя на препарат от периферна кръвна натривка или от дебела капка кръв. Това се осъществява по специфични методики и с осветяване, най-често по Giemsa.

Лечението се състои в комбинирано приложение на антипротозойни средства, каквито са хлороквин, хинин, мефлокин, заедно с антибиотици от тетрациклиновия ред (доксициклин, тетрациклин).

Необходимо е провеждане на индивидуална химиопрофилактика с хлороквин по схема, приложение на репеленти срещу комарите и подходящо облекло, при посещение на ендемичен район.