Дисеминирана кокцидиоидомикоза МКБ B38.7

Разпространената по хематогенен или лимфогенен път инфекция, след заразяване с гъбички от род Coccidioides, води до развитие на дисеминирана кокцидиоидомикоза.

Етиологичните агенти представляват особен вид диморфни гъбички, за които е характерна паразитна форма на живот в организма на човека и сапрофитна форма на живот в почвата.

Основните причинители са морфологично идентичните Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis, които се различават генетично.

Обитават районите със сух климат, главно пустинни или полупустинни географски ширини, като ендемични области се описват в някои страни на Централна и Южна Америка.

Първите описания на болестта и на причинителите датират от преди над сто години. Първоначално заболяването е смятано за смъртоносно и силно опасно, но с анализирането и проучването му се установява, че при повечето заразени лица се наблюдава безсимптомно протичане и много малка част от симптоматичните пациенти развиват тежка картина на заболяването.

Основните рискови фактори, които предразполагат към тежко протичане на процеса, са следните:

• кръвна група В
• бременност, особено в последните няколко месеца
• расова принадлежност: бялата раса боледува много по-рядко от представителите на черната раса и филипинците
• професионални фактори: работещите в тесен контакт с почва и прах, като например археолози, селскостопански работници, са изложени на по-висок риск
• след продължителна химиотерапия или продължително кортикостероидно лечение
• след извършване на органна трансплантация
• при изразен имунен дефицит: СПИН, малигнени заболявания, хемопатии

Механизмът на заразяване е въздушно-капков, посредством вдишване на контаминиран с гъбички прах.

Инкубационният период при отделните пациенти е с различна продължителност, като обикновено е между една и четири седмици.

При две трети от заразените лица заболяването протича без симптоми или с леки, наподобяващи грип, клинични признаци.

Първичната локализация на процеса най-често е в белия дроб, но при разпространение на етиологичните агенти по кръвен или лимфен път, се развива генерализирана кокцидиоидомикоза.

Наблюдават се някои от следните клинични симптоми:

• повишена телесна температура
• задух и кашлица
• гръдна болка и дискомфорт
• отслабване на тегло
• изпотяване през нощта
• нетрудоспособност и общо неразположение
• кожни прояви: уртикария, полиморфен обрив, еритема нодозум
• синдром на повишено вътречерепно налягане и упорито главоболие
• вратна ригидност
• фотофобия и зрителни нарушения
• гадене и повръщане
• промени в психичния статус: сънливост, обърканост, кома
• промяна в походката
• мускулно-скелетни аномалии

Възможно е засягане на слезката, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул, щитовидната жлеза или простатата с развитие на патологични увреждания. Увеличението на слезката (спленомегалия) и черния дроб (хепатомеглия) се съпровожда със значителни промени в чернодробните ензими.

При някои пациенти се наблюдава засягане на лимфните възли и увеличен риск от развитие на малигнени новообразувания на лимфната тъкан.

Засягането на очите протича под формата на иридоциклит, хориоретинит, увеит, ендофталмит.

Тази форма на болестта се отличава с агресивно протичане, по-малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза. При част от пациентите се развива септичен шок.

От изключителна важност е ранното диагностициране на болестта и адекватната терапия, с цел намаляване на риска от неблагоприятни усложнения и последици в дългосрочен план.

Заболяването е необходимо да се различи от туберкулоза, хистоплазмоза, бабезиоза, пневмония при имуносупресирани лица.

За поставяне на диагнозата при дисеминирана кокцидиоидомикоза е необходимо обстойно интерпретиране на информацията, получена от:

• разпит на пациента: епидемиологична анамнеза за престой в ендемична страна, както и рискова професия
• физикален преглед: аускултация на бял дроб, промяна в рефлексите, вратна ригидност, обривни елементи
• параклинични показатели: възможно е наличие на промяна в нормалните стойности на редица ензими, анемия, левкопения
• микробиологични изследвания: доказване на етиологичните агенти посредством прилагане на различни методи и анализиране на материал от храчка, кръв, урина, ликвор, бронхоалвеоларен лаваж
• образни изследвания: рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Терапията е комплексна и включва парентерално приложение на системни антимикотични средства, кортикостероиди и антибиотици при необходимост, симптоматични средства.