Други дерматофитии МКБ B35.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Дерматофитиите са група от три вида гъбични инфекции, които причиняват кожни заболявания у животните и хората. Различават се няколко основни форми на заболяването в зависимост от локализацията на процеса, като в рубриката други дерматофитии се включват някои по-редки форми на инфекцията.

Причинител и особености

Причинителите са безполови или несъвършени гъби от род Microsporum, Trichophyton и Epidermophyton. Съществуват около 40 вида гъбички от тези три рода, причиняващи други дерматофитии.

Дерматофитиите причиняват заболявания на кожата, костите и ноктите. Гъбичките имат афинитет към тези тъкани поради факта, че тези структури са изградени от кератин, основното вещество, с което се хранят гъбичките.

Болестта се предава чрез директен контакт със заразения гостоприемник (човек или животно) или чрез пряк контакт с контаминирани предмети (гребени, четки за коса, облекло, шапки, обувки, чорапи и други).

При разпространение на процеса е възможно развитие на десиминирана или грануломатозна дерматофития. Грануломатозната дерматофития се среща предимно в области с тропичен и субтропичен климат, обикновено е вторична под формата на везикулозна плака, сред която се развиват мултиплени абсцеси.

Възпалителният инфилтрат в дермата съдържа клетки на острото възпаление, налице е и изразена хиперплазия на псевдоепителни клетки, а увредената кожа представлява входна врата за развитие на гъбичната инфекция.

Дерматофитиите се класифицират по следния начин:

• антропофилни дерматофитии: както самото наименование подсказва тези дерматофитии причиняват хронични гъбични заболявания при хората
• зоофилни дерматофитии: зоофилните дерматофитии причиняват гъбични инфекции у животните и по-рядко у хората
• геофилни дерматофитии: това са гъбички, които живеят в почвата и причиняват хронични гъбични инфекции у хората и животните

В две трети от случаите дерматофитното заболяване се причинява от Trichophyton rubrum, по-рядко от Trichophyton mentagrophytes, Trichophyton verrucosum и други.

В малък процент от случаите заболяването се причинява от Microsporum audouinii, Microsporum canis, Microsporum nanum и други представители на род Microsporum.

Симптоми

В рубриката други дерматофитии се включва засягането от болестния процес на участъци от лицето с развитие на микоза на лицето.

Състоянието силно наподобява микозата на тялото, като може да протече под формата на остра инфекция с внезапно начало и бързо разпространение или под формата на хронично заболяване с бавно разпространение и наличие на лек, слабо възпален обрив.

Характерно е наличието на кръгли или овални, червени на цвят, люспести петна, формиращи характерни форми с избледняване и по-слабо лющене в централните участъци.

Състоянието се влошава след излагане на слънце, при използване на агресивна козметика или измивни средства, при силно търкане при подсушаване на лицето.

Обривните лезии могат да бъдат локализирани в различни участъци на лицето под формата на единични, множествени или конфлуиращи (които се сливат) лезии. Възможно е локализиране в околоочната област, като нежната и чувствителна кожа в тази област може да стане причина за появата на значителен дискомфорт от страна на пациентите и по-висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Диагноза

Поставянето на диагнозата може да бъде значително затруднено поради относително ниската честота на тази форма на гъбична инфекция, вероятността от нетипично протичане и наличието на редица заболявания, протичащи идентично.

Диагнозата се основава на информацията, получена от разпита на пациента (оценка на рискови фактори), физикалния преглед (оценка на лезиите, тяхната локализация и особености) и лабораторните изследвания. Широко се използват културелните методи, като материал се взима от засегнатите участъци.

Диференциалната диагноза при други дерматофитии налага разграничаването им от сходно протичащи заболявания, засягащи кожата, като например атопичен дерматит, себореен дерматит, псориазис, розацея, контактен алергичен дерматит, някои форми на лупус и други.

Лечение

Лечението при тези микози включва локална терапия с противогъбичкови средства от различни фармакологични групи (итраконазол, тербинафин и други). При дисеминирана или грануломатозна дерматофития се налага и системна терапия с антимикотични препарати.

При някои пациенти може да се обмисли допълнително лечение с подходящи локални кортикостероиди за ограничен период от време (кратък курс на терапия).

Необходими са и някои общи, неспецифични мерки, като избягване на агресивна козметика, грубо търкане при подсушаване на лицето, поддържа на висока лична хигиена, избягване на локално разчесване и други.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org