Вирусен менингит, неуточнен МКБ A87.9

Способността на вирусите да причиняват инфекции на централната нервна система варира в извънредно широки граници. Някои вируси засягат доброкачествено централната нервна система и са само една от локализациите на патологичния процес. При други вирусни инфекции увреждането на централната нервна система е водещо в клиничната картина. Трета група вируси са чести причинители на инфекции, но рядко причиняват вирусен менингит. Редица вируси могат да причинят синдром на постинфекциозна енцефалопатия, протичащ с главоболие, летаргия, нарушена психомоторна функция.

Вирусен менингит, неуточнен е най-често срещаното възпалително заболяване на централната нервна система. Представлява възпаление на менингите, причинено от вирусна инфекция. Заболяването се среща във всяка възраст, но по-често боледуват малките деца и възрастните хора.

Най-честите причинители на вирусен менингит са ентеровирусите, еховирусите, полиовирусите, коксаки тип А и тип В, херпесните вируси и др.

Факторите, които определят клиничната картина на вирусните менингити и менингоенцефалити включват:

• възрастта на пациента
• състоянието на имунната система
• вида на конкретния причинител

При повечето пациенти се откриват различни признаци на менингорадикулерно дразнене: главоболие, висока температура, повръщане, свръхчувствителност към светлина и звук, вратна ригидност, ликворна плеоцитоза (наличие на повишен брой клетки в ликвора).

Прогнозата е добра, пациентите обикновено се възстановяват без лечение.

Обективното изследване на болните не уточнява етиологичната диагноза. Локализацията на неврологичните увреждания и някои придружаващи симптоми могат да насочат към причинителя. По принцип етиологичната диагноза на вирусните заболявания се поставя вирусологично и серологично.

Липсва етиологично лечение. Лечението е патогенетично и цели намаляване на вътречерепното налягане и мозъчния оток. Прилагат се и кортикостероиди, антипиретици, аналгетици, витамини, антиконвулсанти.