Друг вирусен менингит МКБ A87.8

Повечето вирусни менингити се явяват следствие на системни вирусни инфекции и затова се означават като вторични менингити. Вирусните менингити, поради тяхната характерна ликворна находка, се наричат още серозни, лимфоцитарни менингити. Сравнително малко са вирусните инфекции, обуславящи развитие на първични менингити.

Вирусите в централната нервна система се разпространяват по хематогенен или неврален път. По хематогенен път се разпространяват Cytomegalovirus, вирусът на Epstein-Barr, ентеровирусите. По неврогенен път се разпространяват вирусите на Herpes simplex, rabies, полиовирусите и др.

Протичането на повечето вирусни менингити е остро, рядко подостро или хронично - HIV - менингити, лимфоцитарният хориоменингит и др. Видово специфична клинична картина се развива при по-малко от 20% от случаите, поради това диагнозата е предимно серологична с доказване на вируса чрез специфични антитела. По-големи възможности дава PCR за непосредствено доказване на вирусната ДНК или РНК.

В рубриката друг вирусен менингит е разгледан рядко срещаният арбовирусен менингит.

Арбовирусите включват над 500 вируса от различни семейства. Кръвосмучещите членестоноги, най-често комари, служат като вектори (преносители) на инфекцията.

Човек се заразява при ухапване от кърлежи или комари. Инфекцията се среща най-често през лятото и началото на есента. Заболяването засяга по-често възрастните хора.

Арбовирусните инфекции могат да протичат безсимптомно или да доведат до заболявания с различна тежест, понякога поразяват централната нервна система - възниква арбовирусен менингит, но най-честа клинична проява е менингоенцефалитът.

Клиничната картина започва с грипоподобно начало - повишена температура, главоболие, гадене, повръщане, общо неразположение, схващане на врата, фотофобия, ставни болки, мускулни болки, сънливост, объркване. По-рядко се наблюдават обрив, възпалено гърло, болки в стомаха и диария.

По-късно в хода на заболяването възниква менингеален синдром, включително ликворни промени. Понякога менингеалният синдром може да предшества основното заболяване. Честа находка са епилептичните гърчове.

Диагнозата се потвърждава вирусологично. Широко приложение намират серологичните методи.

Лечението на друг вирусен менингит е симптоматично и патогенетично. Не се налага използването на антивирусни медикаменти. При мозъчен оток се назначават кортикостероиди. Прилагат се също гама-глобулин, антипиретици, аналгетици, антиконвулсивни средства.