Други уточнени спирохетозни инфекции МКБ A69.8

Спирохетите са бактерии, включващи 2 семейства и 3 рода, патогенни за човека или представители на нормалната флора. Те са Грам-отрицателни, тънки, подвижни, спирално извити, неспорообразуващи бактерии. Броят на извивките е характерен за отделните родове. Подвижността им се дължи на т.нар. аксиални филаменти, които представляват флагелоподобни нишковидни структури, навити спираловидно по надлъжната ос на клетката и разположени между цитоплазмата и външната мембрана. Броят на аксиалните филаменти, както и броят на инсерционните дискове варира в отделните родове - при патогенните трепонеми са три (1 диск), при Borrelia - 7-30 (2 диска), при Leptospira - 1 (3-5 диска). С помощта на аксиалните филаменти спирохетите извършват три типа движения:

• ротационни около надлъжната ос (подобни на движението на тирбушон
• сгъване и разгъване
• придвижване напред и назад

В рубриката други уточнени спирохетозни инфекции е разгледана т.нар. болест на Кастелани - описана за първи път през 1905 г. от Кастелани след пациенти в Цейлон.

Болестта на Кастелани е спирохетоза, която се среща сред чернокожите в тропиците (Ямайка и Централна Америка). Настъпва през пубертета със симптоми, подобни на хроничен бронхит. По-често засяга женския пол.

Бронхоспирохетозата най-често се дължи на инфекция със Spirochaeta bronchialis, но нерядко е налице и смесена инфекция.

Заболяването е известно още като хеморагичен бронхит, бронхопулмонална спирохетоза, бронхоспирохетоза и протича с мъчителна кашлица и отделяне на кървави храчки. Обикновено през първите дни пациентите са с много висока температура. Симптомите продължават от 1 до 3 седмици.

В някои случаи може да възникне хронична спирохетозна бронхопневмония със злокачествен характер, неправилна треска, хемоптиза, чести кръвоизливи, прогресивно измършавяване, отпадналост и летален край.

Категорична диагноза на други уточнени спирохетозни инфекции може да се постави само чрез изолиране на причинителите от храчка на болен и/или положителни серологични проби.

Лечението се извършва с пеницилини, тетрациклинови препарати, макролиди и цефалоспорини.