Възвратна треска, неуточнена МКБ A68.9

Възвратна треска, неуточнена е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от микроорганизми от рода Borellia, протича с редуване на пиретични и апиретични периоди и разнообразни органни прояви. Заразяването на хората става чрез въшки или кърлежи и според това се различават въшкова и кърлежова възвратна треска.

При възвратната треска се засягат различни органи и системи. Клиничната картина протича с главоболие, гадене, повръщане, често изпотяване, жълтеница. Налице е генерализиран васкулит с образуване на пристенни тромби в съдовете със среден и малък калибър. В черния дроб се наблюдава дегенерация, некроза на хепатоцитите, милиарни чернодробни абсцеси. В централната нервна система се откриват хеморагии, периваскуларни инфилтрати, миокардит. Хеморагични промени са характерни за стомашно-чревния тракт.

Оздравителният период при възвратните трески, особено при епидемичния петнист тиф, завършва при нелекуваните случаи със спонтанно кризолитично нормализиране на температурата след края на първата седмица или с реакция на Jarisch-Herxheimer. Честотата й варира от 30 % до около 100 % при пациентите. Тази тежка реакция настъпва 1 до 3 часа след началото на антибактериалното лечение. Под действие на антимикробните средства бактериите се разрушават и в кръвта постъпва голямо количество борелиен ендотоксин (липополизахарид), локализиран във външната мембрана. Този ендотоксин притежава мощни пирогенни свойства. Той стимулира освобождаването на цитокини от макрофагите: IL-6, IL-8, IL-1b, които обуславят клиничните прояви на реакцията на Jarisch-Herxheimer. Пациентите стават неспокойни, кожата на лицето почервенява, температурата се повишава рязко до 39-40ºС с втрисане, ускоряване на дихателната и сърдечната честота. Кръвното налягане рязко се повишава. Възможно е повръщане, диария, пристъпна кашлица, болки по мускулите, ставите, делир. Част от пациентите завършват летално на върха на хиперпирексията, вследствие ефектите на ендотоксина върху жизненоважните функции на организма.

През следващите 6 до 12 часа се наблюдава интензивна вазодилатация, обилно изпотяване, рязко спадане на кръвното налягане и леко повишение на температурата. Лошият изход през тази фаза се дължи на хиповолемичен шок или миокардит, усложнен с белодробен оток. Реакцията не се влияе от приложението на кортикостероиди.

Кръвната картина се отличава с неутрофилна левкоцитоза, но по време на реакцията на Jarisch-Herxheimer или при спонтанна криза настъпва временна тежка левкопения. Броят на тромбоцитите е намален. Промените в кръвосъсирването се дължат на чернодробна дисфункция. Чернодробните аминотрансферази са с повишена активност, в част от случаите се откриват белези на бъбречно участие. В ликвора на болни с неврологични промени се открива умерена лимфоцитна плеоцитоза.

Прогнозата на възвратните трески по време на епидемии е много сериозна. Леталитетът може да достигне 40%. С въвеждане на ранна антимикробна терапия леталитетът е сведен до 5%, в случай, че са взети необходимите мерки за предотвратяване на реакциите на Jarisch-Herxheimer.

Диагнозата се поставя въз основата на: клиничната картина, епидемиологичните данни за пребиваване в ендемични райони и се потвърждават микробиологично. От клиничните данни са съществени острото начало, краниофарингеалния синдром, морфологията и еволюцията на обрива, полиорганното засягане, тифозното състояние, пристъпното протичане.

Болните с възвратна треска, неуточнена трябва да спазват постелен режим. Съществено е ранното започване на антибиотично лечение. Борелиите са чувствителни на тетрациклини, пеницилини и макролиди.

Възвратните трески могат да се профилактират чрез избягване на контакта с епидемични за заболяването райони и жилища, опаразитени с кърлежи и обитавани от гризачи. Бързото съобщаване на подозрителни случаи на здравните власти е важно за извършване на епидемиологично проучване и предприемане на мерки за контрол на огнището.