Фрамбезия, неуточнена МКБ A66.9

Фрамбезия, неуточнена е заразна болест, която се разпространява в тропическите райони с топъл и влажен климат - Африка, Азия, Латинска Америка и островите в Тихия океан.

Заболяването се причинява от спирохетата Treponema pertenue, почти неразличима структурно от Treponema pallidum, причинител на сифилиса.

Смятало се е, че фрамбезията е тропическата форма на сифилис, но за разлика от сифилиса, фрамбезията не се предава по полов път, а по-късните усложнения на болестта са по-редки.

Тестовете на Васерман и Кан са често положителни и при фрамбезия, поради кръстосания имунитет.

Заболяването се среща най-често в детска възраст между 6 и 10 години. Заразяването се осъществява чрез допир до лезии на болни от фрамбезия.

Фрамбезията се разделя на три стадия според клиничното си протичане: framboesia primaria, framboesia secundaria, frambesia tertiaria. Съвременната класификация на СЗО дели фрамбезията на: framboesia praecox и framboesia tarda.

Най-характерна за инфекцията е кожната и лигавичната изява с характерен обрив, който протича тласъчно. В началото на мястото на проникване в организма се развива кожна лезия, наречена първичен шанкър. Този първичен афект е карфиолоподобен, при допир лесно кърви и отделя силно заразна серозна течност. Без да се лекува лезията спонтанно изчезва.

Около месец след появата на майчината лезия се появява вторичен обрив - лезии с жълтеникаво-кафеникав цвят, които приличат на малина. Когато и този период премине остават белези на мястото на обривите.

В късния етап се засягат кости, стави, ставни връзки като се развиват деформации и обезобразяване. По-рядко се засягат вътрешни органи като далак, мозък и големи кръвоносни съдове.

Диагнозата на фрамбезия се поставя на базата на клиничната картина, епидемиологичната анамнеза, серологичното изследване и изолирането и директното микроскопиране на причинителя.

За лечението на фрамбезия, неуточнена се използват главно два антибиотика:

• азитромицин - 30 мг/кг (максимум 2 g) е лечение от първа линия
• бензатин пеницилин -  1200000 единици (за възрастни) и 0.6 милиона единици (за деца). Бензатин пеницилин се използва, когато азитромицин не е наличен, или когато пациентът не може да се третира с азитромицин