Невенеричен сифилис МКБ A65

Невенеричен сифилис (ендемичен сифилис, Bejel, Njovera) представлява хронично системно заболяване, което засяга главно кожата, видимите лигавици и опорно-двигателния апарат.

Причинител на ендемичния сифилис е Treponema bejel, която не се различава морфологично и серологично от Treponema pallidum, но показва различия при инокулация на експериментални животни - с нея се заразяват хамстери, което не се постига с бледата трепонема.

Особеностите, отличаващи ендемичния сифилис от венеричния сифилис са:

• ендемичният сифилис атакува предимно деца
• при ендемичен сифилис често липсва първичния шанкър, цикличността в протичането и пораженията на вътрешните органи, ЦНС и очите
• рядко се наблюдават конгенитални форми
• от лечението се постига много по-бърз ефект

При неблагоприятни условия трепонемата може да оцелее чрез нагъване и обвиване в обща многослойна обвивка. В човешкия организъм трепонемите намират оптимални условия за развитие. Във външната среда показват значителна устойчивост. Антисептичните разтвори ги убиват бързо. Трепонемите съдържат протеинен, липоиден и полизахариден антигени, които обуславят имунен отговор от страна на макроорганизма.

Заразяването с невенеричен сифилис се осъществява чрез прибори за хранене и пиене, тоалетни принадлежности и др.

Предполага се, че инкубационният период на ендемичния сифилис е между 3 и 5 седмици. Първичният афект обикновено остава незабелязан, а според някои липсва изцяло.

Входна врата на инфекцията при невенеричен сифилис може да бъде лигавицата на устната кухина и очите, наранена или охлузена кожа. Предполага се, че инфекциозната доза е на максималния минимум - една жива трепонема.

В човешкия организъм, първоначално трепонемите се натрупват в мястото на навлизането си. След време те се разпространяват в съседство и засягат регионалните лимфни възли. Понякога заболяването започва като едностранен стоматит, придружен от регионален субмандибуларен лимфаденит. Други чести по-ранни клинични изяви на невенеричния сифилис са сравнително оскъден екзантем, обхващащ туловището и по-малко крайниците. За типични се считат папулозните, а понякога и кондиломните изменения в ъглите на устата, ануса и гениталиите. Могат да се наблюдават ограничени или дифузни дисхромии по дланите и ходилата, както и ареоларна алопеция. Тези изменения по кожата се задържат значително дълго време (8-12-18 месеца). Обикновено след това настъпва латентен период от 3-5 или повече години, след което се образуват гумозни изменения.

При настъпване на разпад на гумозните изменения се образуват улцерозни лезии със серпенгинозен характер. Като късна изява на невенеричния сифилис се описват хиперкератични промени с болезнени рагади по дланите и стъпалата, както и появата на околоставни възли. Често се засягат костите в основата на носа и небцето, като се получават обширни деструкции на носната преграда, твърдото и мекото небце, аркусите, увулата и фаринкса. Понякога могат да се засегнат и дългите кости с поява на гумозни остити и периостити с некротични изменения, костна секвестрация и дори спонтанни патологични фрактури. При ендемичния сифилис много по-рядко се поразяват вътрешните органи и ЦНС. Невенеричният сифилис не се предава от майката на плода.

Патоанатомично гумозните промени се представят с периваскуларни инфилтрати с грануломатозен характер и разрастване на интимата на съдовете, което може да доведе до облитерация на лумена с последваща казеификация.

Невенеричният сифилис най-точно се диагностицира с помощта на микробиологично изследване на тъмно зрително поле, като се изследват секрети от болни - секрет от шанкъра, пунктат от лимфни възли, материали от кожните лезии, материали от гумите и кръв за серологично изследване. Серологичните реакции биват неспецифични (класически) и специфични (трепонемни). Серологичните реакции (флокулационни и Wassemann) и реакцията за имобилизация на трепонемата (Nelson-Mayer) обикновено са положителни, но титърът на реагините е значително по-нисък, отколкото при венеричния сифилис. Късните прояви показват характерни хистопатологични промени.

Лечението на невенеричен сифилис се провежда с пеницилинови препарати. Терапията трябва да започне рано, веднага след потвърждаване на диагнозата. Често се прилагат депо-препарати за еднократна апликация по 2 400 000 Е. При индивидивидуално лечение се прилагат в продължение на 4 седмици. При свръхчувствителност към пеницилина се използват Erythromycin и Tetracycline по 2,0 g дневно в продължение на 10-14 дни.

Най-голямо значение за профилактика на заболяването има повишаване нивото на санитарната култура и подобряване на жилищно-битовите условия на населението.