Аногенитална херпес-вирусна инфекция, неуточнена МКБ A60.9

Аногенитална херпес-вирусна инфекция, неуточнена е една от най-разпространените половопредавани инфекции.

Причинител на заболяването е HSV тип 2. Засяга най-често гениталиите и по-рядко кожата на глутеалните области и крайниците.

Източник на аногениталната херпес-вирусна инфекция е само болният човек. Заразяването се осъществява по полов път и по-рядко по контактен път.

Възниква везикулозен обрив, който при мъжете е разположен по главичката на пениса, ствола на пениса, по вътрешната част на бедрото, седалището или ануса. При жените лезиите се намират върху или в близост до пубиса, клитора или други части на вулвата, седалището или ануса.

В развитието на везикулозния обрив по аногениталната област се разграничават четири стадия:

• първи стадий - локална хиперемия на кожата, придружена със сърбеж
• втори стадий - бързо формиране на везикули - в течение на няколко часа. Везикулозният стадий продължава 4-6 дни
• трети стадий - формиране на крусти върху кожата
• стадий на оздравяване - на мястото на епителизиралата кожа не остава цикатрикс, освен ако не е настъпило вторично бактериално усложнение

Клиничната картина протича с обрив, болка, сърбеж и парене в аногениталната област. По-рядко се наблюдава изтичане на секрет от пениса или влагалището, повишена температура, главоболие, мускулни болки, увеличени лимфни възли, общо неразположение. При жените често е налице болезнено уриниране (дизурия) и цервицит. Херпесният проктит (възпаление на ануса и ректума) е характерен за лица, участващи в анално сношение.

След 2-3 седмици съществуващите лезии прогресират в язви, след това в крусти и накрая изчезват. Лезиите по лигавиците никога не образуват крусти.

По време на заболяването вирусът на херпеса може да се докаже в кръвта (виремия) и урината. Наличието на антитела в кръвта не пречи за рецидивиране на заболяването.

Диагнозата аногенитална херпес-вирусна инфекция, неуточнена се поставя въз основа на клиничната картина на пациента, огледа на аногениталната област и вирусологичното изследване. Изследват се везикулозна течност и кръв. За диагнозата може да се използват и методът на Westernblot, PCK, ELISA и др. Везикулозната течност може да се изследва и електронномикроскопски. Този метод има важно значение, тъй като вирусът е с характерна морфология и диагнозата се поставя бързо.

Лечението на аногениталната херпес-вирусна инфекция се провежда с противовирусни препарати приложени локално или перорално. Използват се препаратите ацикловир, валацикловир, фамцикловир.