Хламидийна инфекция на пикочо-половия тракт, неуточнена МКБ A56.2

Хламидийна инфекция на пикочо-половия тракт, неуточнена  е една от най-честите инфекции, предавани по полов път. У мъжете се проявява главно като уретрит, а при жените като мукопурулентен цервицит, ендометрит и тазово-възпалителна болест, чиито последици са ектопична бременност, стерилитет и възможност за заразяване на плода по време на раждане.

Причинител на заболяването е Chlamydia trachomatis - облигатни вътреклетъчни, Грам-отрицателни микроорганизми със сферична форма и характерен цикъл на развитие. Има афинитет към клетките на лигавичния епител, което определя развитието на различни, но ограничени по площ патологични феномени - уретрит, цервицит и др.

Заразяването се осъществява чрез вагинален, анален или орално-генитален полов контакт. Най-честите възрастови граници са 25 - 45 години за мъжете и 20 - 30 години за жените. Относително дългият инкубационен период и асимптоматичното носителство са причина за големия брой контаминации.

Основна рискова група са пациентите с множество сексуални партньори и тези с гонококция.

Хламидийна инфекция на пикочо-половия тракт, неуточнена се причинява от серотипове D - K.

У жената заболяването може да се прояви остро или субклинично под формата на уретрит, цервицит, салпингит, бартолинит, възпаление на Дъгласовото пространство, нарушен менструален цикъл, перихепатит.

При мъже до 35 години хламидиите и гонококите са най-честите причинители на уретрит и епидидимит. Нерядко възниква и простатит, простатовезикулит и орхит.

Макар по-леките форми на хламидиаза да нямат ясно изразени симптоми, по-сериозните случаи може да са придружени със следните прояви: болки в долната част на корема, нередовен менструален цикъл, гадене, повръщане, треска, болка при полов акт.

Освен клиничната картина и анамнестичните данни за поставяне на диагнозата е необходимо извършването на лабораторни тестове, откриващи хламидиална ДНК или антигени в секрети от уретрата (при мъжете) и цервикалния канал на матката (при жените), а също и в урина. Тестовете на принципа на ELIZA и директната имунофлуоресценция се използват за скрининг. Независимо, че културелният метод продължава да се смята за "златен стандарт", днес все по-често за рутинни и референтни изследвания се предпочитат ДНК-методите, поради високата чувствителност и специфичност, постигнати за време около 6 часа.

Хламидийна инфекция на пикочо-половия тракт, неуточнена се лекува с антибиотици. За постигане на максимален терапевтичен ефект е необходимо едновременното лечение на всички сексуални партньори. Препарати на избор са тетрациклини и макролиди.

Контролното изследване се извършва на втората и четвъртата седмица след края на терапията със същия тест, с който е поставена диагнозата.