Гранична проказа МКБ A30.3

Проказа или болест на Хансен представлява хронична слабо заразна грануломатоза, засягаща предимно кожата и периферните нерви.

Грануломната инфекция е свързана с формиране на грануломи - малки, твърди и упорити възпалени възли.

Заболяването се причинява от Mycobacterium leprae - Грам-положителен бактерий, морфологично сходен с туберкулозния микобактерий. В засегнатите тъкани той се разполага интрацелуларно, по-рядко екстрацелуларно.

Заразяването става обикновено в детска възраст.

Клиничната картина започва с хиперестезия (свръхсетивност), последвана от анестезия (липса на усещане), както и парализа, поява на язви и други симптоми, завършващи с болезнена гангрена.

Инкубационният период на граничната проказа е от 3 месеца до 30 години.

Граничната проказа е форма на лепрата. При нея се установяват последователно прояви на останалите три вида лепра. Появяват се червеникави петна, умерено изтръпване, подути лимфни възли. Симптомите могат да претърпят обратно развитие, да персистират или да прогресират в други форми на болестта.

Граничната проказа се развива у лица с отрицателна или слабо положителна лепроминова проба.

Хистологично преобладават епителоидни клетки, заобиколени от лимфоцити и хистиоцити.

Граничната проказа (проказа ВВ) се диагностицира с помощта на оцветяване на препарат от кожа. Лепроминовият тест зависи от имунното състояние на индивида - положителен при добър и отрицателен при потиснат клетъчен имунитет.

Диференциална диагноза се прави с:

• витилиго
• питириазис верзиколор
• дерматомикоза
• сифилис
• псориазис
• саркоидоза
• лупусна туберкулоза

Лечението на граничната проказа е продължително. Прилагат се антибиотици и сулфонамиди.