Туберкулоза на белите дробове с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания МКБ A16.0

Туберкулоза на белите дробове с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания обхващат състояния или преди развитие на заболяването, или са следствие от него.

Туберкулозните бронхиектазии са едно от усложненията на белодробната туберкулоза.

При тях има хипертрофия на мукозата на засегнатите бронхи и задебеляване на стената им за сметка за развитието на фиброзна тъкан: нараства и перибронхиалната съединителна тъкан.

При атрофичните бронхиектазии стената на бронхите изтънява, а мускулната тъкан се замества с фиброзна.

Бронхиектазиите са трайно разширение на бронхите с последваща деструкция на еластичните и мускулни влакна на бронхиалната стена.

Туберкулозни бронхиектазии, с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания протичат вълнообразно с периоди на изостряне и ремисия.

Най-честият симптом е хроничната кашлица, която е най-често влажна с отделяне на обилна експекторация (до 1500 ml) особено сутрин.

Описва се с т.нар. сухи форми, които протичат с кръвохрачене, което понякога е обилно.

Чест симптом е кръвохраченето. То може да бъде и първа поява на заболяването. Количеството на изхрачената кръв е различно. Понякога кръвохраченето е обилно, с опасност за живота.

Рентгеновата картина не е типична. Може да се наблюдава усилен белодробен рисунък и деформация на бронхите. В други случаи се вижда картина на "пчелна пита".

Решаващо значение в диагнозата има бронхографията.

Туберкулозна бронхиектазия с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания може да се потвърди чрез бронхоскопия, при която се наблюдава характерна картина на "лястовиче гнездо" или "чепка грозде". Откриват се деформации на бронха.

Значение за диагнозата имат честите пневмонии, обилна гнойна експекторация, кръвохрачене и бронхографията.

Туберкулозната фиброза на белия дроб се характеризира с плътна фиброзна стена, изразена фиброза в белодробния паренхим и хронично вълнообразно протичане.

Причини за развитието на туберкулозна фиброза на белия дроб е късно търсене на медицинска помощ, негативно отношение на болния към лечението, резистентност на бактериите към лечението, придружаващи инфекции.

Белодробната туберкулоза води до развитие на съединителна тъкан при оздравяването (ограничена или разпространена метатуберкулозна пневмосклероза).

Клиничната картина зависи от формата (ограничена, разпространена) и фазата на заболяването (изостряне, ремисия).

При ограничена пневмосклероза симптоматиката е по-бедна в сравнение с разпространената. При изостряне на заболяването са налице по-изразени клинични симптоми в сравнение с фазата на ремисия.

Два са клиничните синдрома, характеризиращи пневмосклерозата:

1. Бронхо - белодробно - плеврален: хронична кашлица, експекторация, задух, гръдна болка. В напредналите стадии има и цианоза.

2. Интоксикационен - адинамия, фебрилитет, разтрисане, изпотяване, безапетитие, безсъние и други.

Кашлицата е с различна по характер експекторация в зависимост от фазата на заболяването. Кашлицата е хронична, със сезонен характер, засилваща се през студените влажни месеци.

Храчките са оскъдни или по-обилни със слузен, слузно - гноен, понякога кървав характер.

Задухът е експираторен с прогресиращ характер. В началото се появява само при физически усилия, а по-късно става постоянен.

Издишването е забавено, често съпроводено със свирене и хъркане в гърдите. При издишане може да се наблюдава набъбване на шийните вени като израз на повишено вътрегръдно налягане.

Цианозата е друг важен белег. В началото е акроцианоза, а по-късно става дифузна, топла.

Недостатъчното окисляване на кръвта в белия дроб води до прогресивно увеличаваща се хипоксемия и хипоксия, която се отразява неблагоприятно на функциите на редица органи - мозък, миокард.

Чести усложнения са развитие на бронхиектазии, емфизем, пневмонични тласъци.

Туберкулозна фиброза на белия дроб с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания може да бъде доказана чрез образни методи - рентгенологични методи, чрез функционални методи за изследване на дишането.

Лабораторните данни подкрепят диагнозата хронична дихателна недостатъчност.

Туберкулозна пневмония се развива най-често в резултат на насложена инфекция, поради потиснат имунитет на организма. Протичането е по-тежко и протрахирано.

Туберкулозна пневмония с отрицателна бактериологична и хистологични изследвания може да се диагностицира чрез рентгенография, а диагнозата може да бъде потвърдена чрез кръвно - газови изследвания.

Туберкулозният пневмоторакс представлява набиране на газ в плевралната кухина, при което поради отрицателното налягане в гръдния кош белият дроб се свива.

Степента на свиване зависи от количеството газ, наличието или липса на плеврални сраствания, еластичността и рефлекторното съкращение на белия дроб.

Пневмотораксът може да бъде едностранен или двустранен, общ и частичен. По механизма на проникване на въздуха може да бъде отворен, затворен и вентилен.

Туберкулозен пневмоторакс с отрицателни бактериологични и хистологични изследвания може да бъде доказан чрез рентгеново изследване.