Алтернатива ли е алтернативната медицина

Да­ли ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на има мяс­то на па­за­ра на ме­ди­цин­с­ки­те ус­лу­ги? Да­ли ме­то­ди­те й са ефек­тив­ни за кли­нич­ния из­ход? Ще ос­та­вим та­зи дис­ку­сия на спе­ци­а­лис­ти­те. Въп­ре­ки ос­пор­ва­на­та й на­уч­ност, обек­тив­ност, ефек­тив­ност, въп­ре­ки ня­кои яв­ни про­ти­во­ре­чия с офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на, нет­ра­ди­ци­он­на­та ме­ди­ци­на се рад­ва на все по-го­ля­ма по­пу­ляр­ност. Ней­ни го­ре­щи при­вър­же­ни­ци са, как­то сла­бог­ра­мот­ни, та­ка и ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни и ин­те­ли­ген­т­ни хо­ра; как­то ате­ис­ти, та­ка и вяр­ва­щи и ре­ли­ги­оз­ни хо­ра, за­то­ва не мо­жем да не се за­пи­та­ме: как­во пра­ви та­ка прив­ле­ка­тел­на ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на, с как­во пе­че­ли сво­и­те мно­гоб­рой­ни при­вър­же­ни­ци? На как­во се дъл­жи та­зи по­пу­ляр­ност: на от­с­ла­бе­но­то до­ве­рие към офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на, на убеж­де­ни­е­то, че “а­ко не по­ма­га, то по­не не вре­ди” или има не­що дру­го?

Какво се крие под понятието алтернативна медицина?

Да се да­де оп­ре­де­ле­ние на ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на е труд­но, за­що­то съ­щес­т­ву­ват мно­жес­т­во шко­ли и те­че­ния с раз­лич­ни ме­то­ди и фи­ло­со­фия, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат обоб­ще­ни. И въп­ре­ки то­ва, има ня­кои об­щи за всич­ки тях по­ло­же­ния, ко­и­то яс­но от­ли­ча­ват те­зи ме­то­ди от офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на. Всич­ки нет­ра­ди­ци­он­ни ме­то­ди­ки: аку­пун­к­ту­ра, во­до­ле­че­ние, ка­ло­ле­че­ни­е... се об­ръ­щат към си­ли­те на при­ро­да­та, кол­ко­то и раз­лич­ни и стран­ни на­и­ме­но­ва­ния да им да­ват. При­ро­да­та се пред­с­та­вя ка­то ета­лон за чис­то­та, ця­лост, хар­мо­ния и доб­ро­де­тел ­ иде­а­ли­зи­ра се. А всич­ко, ко­е­то е из­кус­т­ве­но, об­ра­бо­те­но, син­те­тич­но, се счи­та за ло­шо и вред­но за здра­ве­то.

От­тук, спо­ред ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на, ле­кар­с­т­ва­та на рас­ти­тел­на ос­но­ва, ка­мъ­ни­те, гли­на­та, ме­та­ли­те, во­да­та и т. н. са доб­ро ле­чеб­но сред­с­т­во, а ви­со­ки­те тех­но­ло­гии, гру­ба­та на­ме­са в ес­тес­т­ве­ни­те про­це­си, хи­рур­ги­чес­ка­та ин­тер­вен­ция и син­те­тич­ни­те пре­па­ра­ти, ко­и­то из­пол­з­ва офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на, се счи­тат за не­що ло­шо, вред­но.

Нет­ра­ди­ци­он­ни­те ме­то­ди­ки изис­к­ват от бол­ния да съ­об­ра­зя­ва на­чи­на си на жи­вот със за­ко­ни­те на при­ро­да­та, за да жи­вее в хар­мо­ния със се­бе си и с все­ле­на­та. Изис­к­ва от не­го об­нов­ле­ние, очис­т­ва­не от “ш­ла­ки­те на ци­ви­ли­за­ци­я­та”.

"Жизнени сили" в алтернативната медицина

Спо­ред ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на животът се поддържа от т. нар. “жизнените сили”, които идват от космоса и тяхното пра­вил­но про­ти­ча­не през тя­ло­то е ус­ло­вие за здра­ве и жиз­не­ност. Те се пред­с­та­вят ка­то бла­гот­вор­ни, уп­рав­ля­е­ми, це­ле­на­со­че­ни, мо­гъ­щи и поч­ти оду­ше­ве­ни. Хо­ме­о­па­ти­те на­ри­чат те­зи си­ли “ду­хов­на жиз­не­на есен­ция”, ма­ну­ал­ни­те те­ра­пев­ти ­ “вро­де­на същ­ност”, спе­ци­а­лис­ти­те по аку­пун­к­ту­ра ­ “по­то­ка чи”, спе­ци­а­лис­ти­те по аюр­ве­да ­ “пра­на”, но­ви­те уче­ния из­пол­з­ват тер­ми­на “пси­хи­чес­ка” или “ас­т­рал­на енер­гия”. Спо­ред ле­чи­те­ли­те съз­на­ни­е­то, ду­ми­те, ко­и­то чо­век из­ри­ча, емо­ци­и­те са оп­ре­де­ля­щи за си­ла­та, чис­то­та­та и пра­вил­но­то про­ти­ча­не на те­зи енер­гии, а от­тук и за здра­ве­то. Ако чо­век кул­ти­ви­ра в се­бе си по­ло­жи­тел­ни чув­с­т­ва, гра­див­ни мис­ли, вя­ра в доб­рия из­ход и це­ле­съ­об­раз­ност­та на всич­ко в жи­во­та ­ ще се рад­ва на доб­ро здра­ве и щас­тие, ако не е в хар­мо­ния със се­бе си и все­ле­на­та ­ ще бо­ле­ду­ва. Ако бол­ни­ят кон­цен­т­ри­ра ми­съл­та, во­ля­та и вя­ра­та си вър­ху сво­е­то оз­д­ра­вя­ва­не, ако про­ме­ни мис­ле­не­то и све­тог­ле­да си ­ бо­лест­та ще от­с­тъ­пи. В слу­чай на не­ус­пех в спра­вя­не­то с бо­лест­та ви­на­та е на бол­ния, кой­то не е съ­у­мял да про­чис­ти ума и сър­це­то си от не­га­тив­ни мис­ли и чув­с­т­ва.

Алтернативна срещу конвенционална медицина

Мно­го от уче­нията в алтернативната медицина са с хи­ля­до­лет­на ис­то­рия и с пре­циз­но и ме­то­дич­но раз­ра­бо­те­на фи­ло­соф­с­ка сис­те­ма, ко­и­то при­да­ват на ме­то­ди­те ав­то­ри­те­та на на­уч­ност. Спе­ци­фич­на­та тер­ми­но­ло­гия, при­чин­но-след­с­т­ве­ни­те от­но­ше­ния, как­то и прак­ти­чес­ко­то при­ло­же­ние на те­зи зна­ния се изу­ча­ват с го­ди­ни. От глед­на точ­ка на офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на, “на­уч­ни те­че­ния” ка­то хи­роп­рак­ти­ка, хо­ме­о­па­тия, па­рап­си­хо­ло­гия, био­енер­ге­ти­ка и др. са лъ­же­на­у­ки, ими­та­ция, на­у­ко­об­раз­ност, но за прак­ти­ку­ва­щи­те те­зи ме­то­ди - офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на е лъ­же­на­у­ка.

Ра­бо­та­та е там, че гносеологичните ос­но­ви (свързани с теория на познанието) на ал­тер­на­тив­на­та и на офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на са дос­та раз­лич­ни. Нап­ри­мер: ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на не приз­на­ва кли­ни­чес­ки­те ек­с­пе­ри­мен­ти в из­кус­т­ве­но съз­да­де­ни и ща­тел­но кон­т­ро­ли­ра­ни ус­ло­вия, а пред­по­чи­та да наб­лю­да­ва бол­ния в ес­тес­т­ве­на­та му сре­да. Вмес­то дис­тан­ци­ра­но­то, не­ут­рал­но от­но­ше­ние на офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на към бол­ния, ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на го­во­ри за со­ли­дар­ност на ле­чи­те­ля към стра­да­ни­е­то на па­ци­ен­та.

Ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на не се ин­те­ре­су­ва от ста­тис­ти­ки, за нея ва­жен е кон­к­рет­ни­ят чо­век, не­го­во­то стра­да­ние и не­го­ви­те въз­мож­нос­ти да се из­ле­ку­ва. До­ка­то за офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на то­ва, че па­ци­ен­тът се чув­с­т­ва здрав, не оз­на­ча­ва, че той е дейс­т­ви­тел­но здрав, то за ал­тер­на­тив­на­та медицина су­бек­тив­на­та оцен­ка на бол­ния е дос­то­ве­рен из­точ­ник на ин­фор­ма­ция за със­то­я­ни­е­то му. Здра­ви­ят скеп­ти­ци­зъм е чужд на ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на, до­ка­то офи­ци­ал­на­та иг­но­ри­ра оп­лак­ва­ни­я­та и пре­цен­ка­та на па­ци­ен­та и не се до­ве­ря­ва на ин­ту­и­ци­я­та на ле­ку­ва­щия.

До­ка­то офи­ци­ал­на­та ме­ди­ци­на се при­дър­жа стро­го към раз­де­ле­ни­е­то меж­ду на­у­ка и ре­ли­гия, вя­ра и зна­ние, тя­ло и дух, то за ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на ре­ли­ги­я­та и ду­хов­ност­та са оп­ре­де­лящ фак­тор за здра­ве­то. Тя­ло­то и ду­хът са ед­но ця­ло, но пър­вен­с­т­ву­ващ е ду­хът. Спе­ци­ал­ни­те ди­е­ти, ди­ха­тел­ни­те и фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния ­ - всич­ко це­ли тър­жес­т­во­то на ду­ха над тя­ло­то. А за­пар­ва­не­то на бил­ки, при­гот­вя­не­то по спе­ци­а­лен на­чин на хра­на­та, при­е­ма­не­то на хра­ни­тел­ни до­бав­ки и про­це­ду­ри­те са сво­е­об­ра­зен ри­ту­ал. Да­ли си здрав, за­ви­си от то­ва как жи­ве­еш, как­во е ду­шев­но­то ти със­то­я­ние, от­но­ше­ни­е­то ти към жи­во­та, към све­та, към дру­ги­те, към теб са­мия, за­ви­си от твоя мо­рал, от чис­то­та­та на съз­на­ни­е­то и на сър­це­то ти. Ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на не прос­то въз­дейс­т­ва на фи­зи­чес­ко­то и пси­хи­чес­ко­то здра­ве, а изис­к­ва от чо­ве­ка да про­ме­ни све­тог­ле­да и на­чи­на си на жи­вот.

И та­ка: до­ри да ня­ма си­гур­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, че ал­тер­на­тив­на­та ме­ди­ци­на про­ме­ня кли­нич­на­та кар­ти­на на бол­ния, тя пе­че­ли при­вър­же­ни­ци с то­ва, че съ­у­мя­ва в мно­го слу­чаи да про­ме­ни от­но­ше­ни­е­то на бол­ния към бо­лест­та, към жи­во­та, цен­нос­т­на­та му сис­те­ма и та­ка оказ­ва ця­лос­т­но бла­гот­вор­но вли­я­ние до­ри ако чо­век не е осо­бе­но вяр­ващ или ду­хо­вен.

За раз­ли­ка от из­к­лю­чи­тел­но на­то­ва­ре­ни­те, умо­ре­ни и из­нер­ве­ни ле­ка­ри, ле­чи­те­ли­те да­ват на па­ци­ен­та не­що мно­го важ­но за със­то­я­ни­е­то, в ко­е­то се на­ми­ра: заг­ри­же­ност, съ­чув­с­т­вие, от­го­вор на всич­ки “за­що”, ко­и­то го из­мъч­ват и от­го­вор на въп­ро­са: “А се­га как­во да пра­вя?” Пра­вят го пъл­ноп­ра­вен учас­т­ник и глав­но дейс­т­ва­що ли­це в про­це­са на оз­д­ра­вя­ва­не, а не обект на не­раз­би­ра­е­ми, пла­ше­щи и не­за­ви­се­щи от не­го ма­ни­пу­ла­ции. На­сър­ча­ват го да опоз­нае същ­ност­та на проб­ле­ма, се­бе си, све­та, сво­е­то мяс­то в не­го. Точ­но ко­га­то стра­да­ни­е­то се опит­ва да го обез­си­ли и за­ли­чи, те му вну­ша­ват, че оз­д­ра­вя­ва­не­то е в не­го­ви ръ­це, че всич­ко за­ви­си от не­го!