Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Опорно-двигателна система Кости Кости на долния крайник

Кости на долния крайник (ossa membri inferioris)

от 02 дек 2013г.

Кости на долния крайник (ossa membri inferioris) - изображение

Анатомично костите на долния крайник се разделят на кости на тазовия пояс и кости свободния долен крайник. Костите на тазовия пояс включват костите на таза, а свободния долен крайник се състои от бедрената кост, костите на подбедрицата и костите в областта на ходилото. 

Тазовият пояс, който свързва гръбначния стълб с долният крайник, се формира от двете симетрични части на тазовата кост. В задните си краища те се захващат с кръстцовата кост, а в предните, двете части се събират чрез лонното съчленение.

Тазова кост (os coxae)Тазова кост
  • Образувана е от сливането на три кости - хълбочна (os ilium), лонна (os pubis) и седалищна (os ischii);
  • Трите кости участват в образуването на гаванковидната ямка (acetabulum), в която влиза главата на бедрената кост (caput femuris) и започва свободният долен крайник;
  • Лонната и седалищната кости заграждат отвор наречен затулен отвор (foramen obturatum);
  • Хълбочната кост (os ilium) има вид на плоча, която в горната си част е по-широка - крило, а в долната по-задебелена - тяло;
  • Лонната кост (os pubis), се състои от тяло и два клона. Между двата клона се намира повърхността за свързването й със срещуположната симетрична лонна кост на таза, наречено симфизно съчленение (facies symphysialis);
  • Седалищната кост се състои от тяло и клон. Тялото участва в заграждането на гаванковидната ямка, а клонът се свързва с крилото на лонната кост;

Свободният долен крайник се състои от костите на бедрото, подбедрицата и ходилото. Най-голяма по размер е бедрената кост, а най-малки костите в областта на ходилото. В проксималния си край (по-близкия до тялото), долният крайник посредством бедрената кост се свързва с костите на таза, а в дисталния (по-отдалечения от тялото) завършва с костите на пръстите на ходилото.

Бедрена кост (os femoris)
  • Най-дългата кост в човешкото тяло, участваща в свободният долен крайник;Бедрена кост
  • В проксималния край се намира главата на бедрената кост (caput femoris) покрита със ставен хрущял;
  • Главата се свързва с тялото на бедрената кост чрез шийка (collum femoris);
  • Шийката и тялото на бедрената кост при мъжете сключват тъп, а при жените почти прав ъгъл;
  • Тялото е дълго, цилиндрично с предна гладка и задна грапава повърхност;
  • В проксималния край на тялото се намират два въртела - голям и малък (trochanter major, trochanter minor);
  • Дисталният край е задебелен и завършва с два кондила - латерален и медиален (condylus lateralis, condylus medialis);
  • Кондилитe имат ставна повърхност за свързване с тибията и капачето;
  • Върху външната повърхност на всеки кондил има неравно възвишение - епикондил (epicondylus lateralis, epicondylus medialis);

Капаче (patela)капаче

  • Сезамовидна кост;
  • Проксималният край е разширен - основа (basis), а дисталният е заострен - връх (apex);
  • Предната повърхност е грапава, a задната гладка и със ставна повърхност (facies articularis);

Голям пищял (tibia)Тибия

  • Дълга кост със задебелени краища;
  • Тялото има тристенно призматична форма;
  • В проксималната си част има два кондила (condylus lateralis, condylus medialis);
  • Проксималната повърхност на кондилите служи за свързване с тази на бедрената кост в колянната става;
  • По страничната повърхност има малка ставна повърхност за свързване с малкия пищял (facies articularis superior);
  • В дисталната си част има удебеление вътрешен глезен (maleollus medialis)
  • В областта на медиалния малеол има ставна повърхност за свързване с ходилото (facies articularis inferior);

Малък пищял (fibula)фибула

  • Тънка дълга кост с тяло (corpus fibulae) и два края;
  • Тялото има три надлъжни ръба;
  • В проксималния край е удебелена и се нарича глава (caput fibulae);
  • Главата на фибулата има повърхност за свързване с тибията (facies articularis caputis fibulae);
  • В дисталния край има надебеление - външен глезен (maelleolus lateralis), имащо повърхност за свързване със скочната кост;

Задноходилни кости (ossa tarsi)Задноходилни кости

  • Две редици проксимална и дистална - общо на брой 7;
  • Проксимална редица 2 кости - скочна кост (talus) и петна коста (calcaneus);
  • Дистална редица 5 кости - кубовидна (os cuboideum), ладиевидна (os naviculare), и 3 клиновидни (ossa cuneiformia);
  • Сочната кост се свързва проксимално с костите на подбедрицата, отдолу с петната кост, а напред ладиевидната кости;
  • Петната кост се намира под скочната и се свързва напред с кубовидната;
  • Ладиевидната кост се свързва назад със скочната, а напред с трите клиновидни;
  • Трите клиновидни кости и кубовидната кост имат ставни повърхности за свързани с предноходилните кости;

Предноходилни кости (ossa metatarsi)Предноходилни кости

  • Пет броя издължени кости, наподобяващи тези на предкитката (ossa metacarpi);
  • Всяка от тях има основа (basis), тяло (corpus) и глава;
  • Проксимално се свързват със заднохдилните кости, дистално с костите на пръстите на ходилото;
  • В проксималната си част имат ставни повърхности за свързване по между им;
  • Най-дебела е първата предноходилна кост, а останалите стават все по-тънки;

Кости на пръстите на ходилото (ossa digitorum pedis)

  • 14 тръбести кости наречени - фаланги на ходилото;Пръсти на ходилото
  • Всички пръсти имат по 3 фаланги, освен палеца, който има 2;
  • Проксималните и средните фаланги имат основа, тяло и глава;
  • Дисталните фаланги имат само основа и тяло
  • Фалангите се свързват чрез повърхности с макаровидна форма;
4.5, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория