Лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект МКБ V67

Травматичните увреждания на лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект, се характеризират от: обстоятелствата, при които е станало произшествието; скоростта на движение на камиона; употребата на предпазен колан; характерните особености на стационарния обект и на кабината на камиона и др.

Закрепени или стационарни обекти могат да бъдат: ограда или заграждения; пътен знак; мантинела; стълб; дърво; паднали камъни при свличане на скали; съоръжение, разделящо пътното платно и др.

Тежкотоварният автомобил е предназначен за превозване на товари с маса, която е по-голяма от 3500 кг.

Шофьорът на камиона трябва да е квалифициран със специално право за управление.

Кабините на тежкотоварните автомобили, предназначени за превоз на товари на дълги разстояния, предлагат повече удобство и комфорт. Това се обуславя от факта, че водачите прекарват доста голяма част от времето в тях. Снабдени са със задно помещение, което може да е обзаведено с легло, умивалник и телевизор за сън и почивка на шофьора. Някои от частите за управление са конструирани така, че да осигуряват по-лесен контрол. При наличие на повреда на камиона се сигнализира със светлинна индикация на таблото за управление.

Повечето злополуки с тежкотоварни автомобили са резултат на неизправност на шофьора: без нужната квалификация или обучение; употреба на алкохол или медикаменти, които водят до нарушени способности на шофиране; умора при непрекъснато шофиране без почивка; увеличаване на скоростта, за да се спази краен срок или график; без необходимата проверка на камиона преди тръгване на път за безопасност и сигурност.

Умората се сочи от статистиката като една от основните причини за създаване на произшествия. Натрупването на умора в резултат на продължително пътуване без почивка води до загуба на концентрация на водача или неговото заспиване зад волана.

В някои страни поради тази причина са въведени специални уреди за записване на часовете, през които водачът управлява камиона. Прието е като норма най-много 9 часа на ден или 56 часа за седмицата пътуване като на всеки 4,5 часа е нужно да се прави почивка.

Механична повреда на тежкотоварния автобус, прекаленото количество товар и т.нар. "невидима зона" са други важни виновници за предизвикване на катастрофи.

Невидимата зона е зоната около тежкотоварния автомобил, която водачът не може да види нито чрез огледалата, нито през стъклата. Произшествия вследствие на тази зона се случват при промяна на посоката на движение и участници в движението, които се намират в невидимата зона. Като най-уязвими се смятат колоездачи, мотоциклетисти и пешеходци.

Решение от 2007 г. на Европейския съюз за редуциране на произшествията с тежкотоварни автомобили гласи, че новите тежкотоварни автомобили трябва да бъдат оборудвани с огледала за невидимите зони, а вече наличните камиони са бъдат снабдени с такива.

Огледалата осигуряват по-голямо видимо поле на водача като намаляват или премахват невидимите зони. Те са много полезни при извършване на т.нар. "критични маневри" - потегляне на камиона и пешеходец пред него; смяна на лентата и движещ се отстрани мотоциклет или велосипед; осъществяване на десен завой и намиращ се от страната на пътника мотоциклетист или колоездач.

Травматичните наранявания на лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване със закрепен или стационарен обект, се разполагат основно по предната част на тялото, главата и долните крайници. Получаването им е резултат от удари в части на кабината, сътресението на тялото и неговото притискане.

Главата на пострадалото лице се удря в стъклото или тавана на кабината поради изтласкването на тялото напред и нагоре. Характеризира се с наличие на порезни рани, охлузвания и кръвонасядания, в някои случаи многофрагментни фрактури на костите на черепа, увреждане на мозъка в различна степен.

Черепномозъчната травма е главен виновник за смъртните случаи при катастрофи.

Рязкото спиране води до увреждане в областта на шията, изразяващо се с камшичест удар (нараняване на меките тъкани) или фрактури на прешлени.

В резултат на удара във волана се образуват охлузвания и кръвонасядания по предната част на тялото, възможни са счупвания на гръдната кост и ребрата и оформянето на гръден капак.

Долните крайници се удрят в части от таблото за управление или части на кабината, при което се получават охлузвания, кръвонасядания и разкъсни рани в мястото на удара, фрактури на долните крайници (най-често на коляното и подбедрицата), разкъсване на ставни връзки, тазови счупвания.

Травматичните увреждания на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина варират според тежестта на злополуката - от кръвонасядания до разкъсвания и откъсвания на органи.

При деформация на кабината на тежкотоварния автомобил се осъществява механизмът на притискане на тялото от части на кабината. Нараняванията са разположени най-вече в гръдната и коремната област и са с изява на счупени ребра, тежки травми на вътрешните органи и други.

Наличието на закопчан предпазен колан намалява значително степента на нараняванията при катастрофа.