хексобарбитал (hexobarbital) | ATC N01AF02

Хексобарбиталът или хексобарбитонът, е барбитуратно производно с хипнотичен и седативен ефект. Използван е през 40-те и 50-те години на миналия век като средство за предизвикване на анестезия при хирургия, както и като бързодействащ, краткотраен хипнотик за обща употреба и има относително бързо начало на ефектите и кратка продължителност на действие. Съвременните барбитурати (като тиопентал) до голяма степен са изместили употребата на хексобарбитал като анестетик, тъй като позволяват по-добър контрол на дълбочината на анестезията. Хексобарбиталът все още се използва в някои научни изследвания.

Химическият клас барбитурати е един от най-старите известни седативно-хипнотични агенти, датиращи от въвеждането на барбитала в началото на 20 век. В Източна Европа хексобарбитал (и други барбитурати) редовно се използват като лекарства от бременни жени, опитващи се да се самоубият. Дълго време се е смятало, че хексобарбиталът има потенциално тератогенни и фетотоксични ефекти. FDA ги класифицира като бременност категория D или C. Някои изследвания обаче показват, че поглъщането на хексобарбитал може да причини вродени аномалии.

По време на Втората световна война Херта Оберхойзер е нацистка лекарка и осъдена военнопрестъпница, изследваща ефектите на хексобарбитала. Експериментите са проведени предимно върху жени затворници в концентрационния лагер Равенсбрюк.

Показания

За въвеждане в анестезия преди употребата на други общи анестетици и за въвеждане в анестезия за кратки хирургични, диагностични или терапевтични процедури, свързани с минимални болезнени стимули.

Като средство за мононаркоза по време на краткотрайни екстракавитарни операции (с продължителност не повече от 15-20 минути) и по време на ендоскопия.

За въвеждане в анестезия в комбинация с азотен оксид, флуоротан, диетилов етер и други средства, използвани за основна анестезия.

Противопоказания

Хексобарбиталът е противопоказан при чернодробна дисфункция (лекарството се метаболизира главно в черния дроб), както и бъбречна екскреторна функция, сепсис, възпалителни заболявания на назофаринкса, фебрилни състояния, кислороден дефицит и тежки нарушения на кръвообращението. При чревна непроходимост не се препоръчва анестезия с хексенал, тъй като инхибира двигателната активност на червата.

Противопоказан е и при:

• болест на Адисон
• захарен диабет
• силно изтощение
• ранно детство.

Предупреждения и предпазни мерки

Не се препоръчва да се използва при чревна непроходимост, тоест хексобарбитал инхибира чревната подвижност.

Вероятността от сърдечно-съдов колапс по време на анестезия с барбитурат е много висока при пациенти с ограничен миокарден резерв и с първоначална хиповолемия.

В малки дози барбитуратите не оказват значително влияние върху функцията на незасегнатия черен дроб и бъбреците, в големи дози водят до нарушаване на детоксикационната функция на черния дроб, всички видове метаболизъм и ограничаване на диурезата.

Поради инхибиторния ефект върху дихателните и вазомоторните центрове, хексобарбиталът обикновено не се прилага дълго време. Той се използва предимно за индукция на анестезия в комбинация с азотен оксид, флуоротан, диетилов етер или други средства, използвани за основна анестезия.

Манипулациите в устната кухина и фаринкса се извършват само след постигане на необходимото ниво на анестезия (възможна е остра кашлица, ларингоспазъм, бронхоспазъм, брадикардия). За да се предотвратят странични ефекти, свързани със стимулация на блуждаещия нерв, по време на премедикацията на пациента се прилага атропин или метоциниев йодид. Трябва да се има предвид, че степента на респираторна и циркулаторна депресия зависи от дозата и скоростта на интравенозно приложение.

Трябва да се използва с повишено внимание като антиконвулсант в случай на отравяне със стрихнин, тъй като инжектирането на хексобарбитал може да провокира гърч.

Бременност и кърмене

По време на бременност е възможно да се използва хексобарбитал, ако очакваната полза за майката надвишава потенциалния риск за плода. Не се препоръчва за облекчаване на болката по време на цезарово сечение (може да причини фетална асфиксия).

Нежелани лекарствени реакции

Страничните реакции при употреба на хексобарбитал могат да бъдат:

• От дихателната система: респираторна депресия (особено при бързо приложение), намалена вентилация, хиперкапния, белодробен оток, бронхоспазъм.
• От страна на сърдечно-съдовата система (хемопоеза, хемостаза): брадикардия, компенсаторна тахикардия, артериална хипотония, колапс, инхибиране на контрактилитета на миокарда, сърдечен арест (при наличие на промени в миокарда и коронарните съдове).
• От нервната система и сетивните органи: главоболие, двигателна и умствена възбуда, тремор, конвулсии при събуждане; ретроградна амнезия, сънливост.
• Други: вагусови реакции (хиперсаливация, ларингоспазъм и други), алергични реакции (уртикария и други), гадене и повръщане (при събуждане), нарушения на детоксикиращата функция на черния дроб, намалена диуреза; локално: с интравенозно приложение тромбофлебит; паравенозно - възпалителен инфилтрат, некроза.

Предозиране

Симптомите на предозиране обикновено включват мудност, липса на координация, затруднено мислене, забавен говор, погрешна преценка, сънливост или кома, плитко дишане, залитане и в тежки случаи кома и смърт.

Лечението включва прилагане на специфичен антагонист - бемегрид (бавно венозно, за възрастни - 5-10 милилитра 0,5% разтвор, при недостатъчен или липса на ефект - повторно). Трябва да се има предвид, че ефектът на бемегрид се проявява само ако приложената доза хексобарбитал не надвишава 2 грама и продължителността на комата не надвишава 12 часа. Симптоматична терапия: при спиране на дишането - механична вентилация, кислород 100%, при тежка хипотония - приложение на вазопресори, калциев хлорид.

Лекарствени взаимодействия

Когато се използва едновременно с доксорубицин, ефективността на доксорубицин може да намалее, а с рифампицин може да намали екскрецията на хексобарбитал от тялото.

Невролептици, транквиланти, аналгетици, хипнотици, трициклични антидепресанти, алкохол и МАО инхибитори (инхибират микрозомалните ензими) потенцират анестетичния ефект на хексобарбитал.

Хормоните на щитовидната жлеза повишават активността и токсичността на хексобарбитал.

Аналептиците, витамините РР и В1, АТФ намаляват продължителността на съня след анестезия с хексобарбитал. Антиконвулсивният ефект на последния се отслабва от резерпин и лекарства, които го съдържат.

Хексобарбиталът:

• засилва ефекта на антихипертензивни лекарства, локални анестетици и депресанти на централната нервна система
• променя (усилва или отслабва) ефекта на индиректните антикоагуланти
• ускорява екскрецията на витамин С
• отслабва активността на глюкокортикоидите
• е несъвместим със стимуланти на централната нервна система
• фармацевтично несъвместим (не може да се смесва в една и съща спринцовка) със суксаметоний.

Фармакологични характеристики

Хексобарбиталът е барбитуратно производно с хипнотичен и седативен ефект. Потенцира инхибиторния ефект на GABA: взаимодейства с "барбитуратното" ("пикротоксин-зависимо") място на комплекса GABAA-бензодиазепин-барбитурат и повишава афинитета на GABA към постсинаптичните GABAA рецептори, удължава периода на отваряне на мембранните канали за хлор йони и увеличава навлизането им в невроните. Обратимо потиска централната нервна система: блокира синаптичното предаване на възбуждане във възходящо активиращо ретикуларно образуване на мозъчния ствол, таламуса и в по-малка степен на гръбначния мозък (слаб мускулен релаксиращ ефект).

Хексобарбиталът потиска дихателния център, отслабва чувствителността му към въглероден диоксид и водородни йони, но не намалява реакцията на стимули, които възникват от дразнене на хеморецепторите на каротидните и аортните гломерули. Повишава тонуса на блуждаещия нерв, предизвиква вагусови реакции: хиперсаливация, кашлица, ларингоспазъм, брадикардия и др. Инхибира вазомоторния център, блокира симпатиковите ганглии. Има кардиодепресивен ефект (отрицателен инотропен ефект, намаляване на сърдечната честота), разширява периферните съдове, намалява венозното връщане на кръвта към миокарда, кръвния обем, минутния обем, сърдечния дебит (по време на дълбока анестезия с 30%), кръвното налягане. В големи дози намалява коронарния кръвоток и нарушава кръвоснабдяването на миокарда. Инхибира чревната подвижност.

При повърхностна анестезия с хексобарбитал двигателният отговор на болката изчезва, дишането става плитко и се ускорява. Леката анестезия се характеризира с потискане на дишането, изчезване на рефлексите на зеницата и роговицата. На етапа на дълбока анестезия се влошават дихателните нарушения и се наблюдава тенденция към прогресиращи сърдечно-съдови нарушения, вкл. колапс. Клиничните признаци на продължителна анестезия са: централно положение на очните ябълки, миоза, лека хипотония (при отслабени пациенти е възможно значително потискане на дишането). Няма аналгетична активност (дори при дълбока анестезия). При интравенозно приложение анестезията настъпва в рамките на 1-1,5 минути и продължава до 20 минути (събуждане след 20-30 минути). По време на етапа на пробуждане анестезията обикновено преминава във вторичен сън, продължаващ 6-12 часа. На фона на нараняване от изгаряне, активността и продължителността на действие се увеличават. Хексобарбиталът повишава прага на възбудимост и удължава рефрактерния период на невроните, блокира провеждането и разпространението на конвулсивни импулси в мозъка. Потиска гърчовете, независимо от етиологичния фактор, тежестта и характера, особено при деца. След интравенозно приложение се свързва с плазмения албумин с 65–70%. При нарушения на протеиновия метаболизъм и хипопротеинемия дози от 0,005–0,015 милиграма/килограм причиняват много дълбока анестезия. Увеличаването на скоростта на приложение е придружено от намаляване на степента на свързване с плазмените протеини. Алкалозата засилва албуминопексията, а ацидозата я отслабва.

Дозировка

Хексобарбиталът се използва за интравенозна анестезия. След интравенозно приложение на воден разтвор на медикамента бързо настъпва наркотичен ефект, който продължава след еднократна доза за около 30 минути.

В кръвната плазма водоразтворимата форма на лекарството бързо се превръща в нейонизирана липофилна форма, която лесно прониква през кръвно-мозъчната бариера.

Поради инхибиторния ефект върху дихателните и вазомоторните центрове, дългосрочната интравенозна анестезия с хексобарбитал обикновено не се използва за индукция на анестезия в комбинация с азотен оксид, флуоротан, етер или други средства, използвани за основна анестезия.

Като самостоятелно средство за анестезия, хексобарбитал се използва главно за краткотрайни екстракавитарни операции (с продължителност не повече от 15-20 минути) и по време на ендоскопия. Анестезията с хексенал може да се комбинира с локална анестезия.

Хексобарбитал се прилага интравенозно бавно, обикновено със скорост 1 милилитра на минута. Токсичният ефект (депресия на дишането и кръвообращението) се увеличава с увеличаване на скоростта на приложение и концентрацията на разтвора на хексенал (и други барбитурати). За анестезия обикновено се използва 1-2% разтвор на хексенал (в някои случаи 2,5-5% разтвор). Първоначално се прилагат 1-2 милилитра и при липса на нежелани реакции до 30-40 секунди се прилага допълнително количество разтвор. Общата доза, в зависимост от вида на интервенцията, общото състояние на пациента и други, е 0.5-0.7 грама от лекарството (8-10 милиграма/килограм).

При отслабени пациенти, при пациенти със сърдечно-съдови заболявания и при деца се използва 1% разтвор.

Като лекарство, което активира вагусните реакции по-малко от тиобарбитуратите (натриев тиопентал), хексобарбитал често се използва за предизвикване на анестезия по време на бронхоскопия. При извършване на бронхоскопия 1-2% разтвор (в доза 400-600 милиграма) се прилага интравенозно, струйно за 2-3 минути.

Най-високата единична (известна още като дневна) доза хексенал за възрастни във вената е 1 грам.

Преди анестезия с хексобарбитал на пациента се прилага атропин (или метацин), за да се предотвратят странични ефекти, свързани със стимулация на вагусния нерв.

За облекчаване на психическата възбуда хексеналът се инжектира венозно: от 2 до 10 милилитра 5% или 10% разтвор, в зависимост от състоянието на пациента. При остра алкохолна психоза (и други остри психични разстройства) се препоръчва да се прилага хексобарбитал (7-10 милилитра 10% разтвор интравенозно), допълнен с интрамускулно приложение на аминазин (4-5 милилитра 2.5% разтвор).

Не се препоръчва използването на анестезия с хексобарбитал по време на цезарово сечение, тъй като лекарството преминава през плацентарната бариера и може да причини фетална асфиксия.

При усложнения, свързани с употребата на хексобарбитал (потискане на дишането и сърдечна дисфункция), може да се използва бемегрид. Интравенозно се прилага и калциев хлорид (до 10 милилитра 10% разтвор).

Заглавно изображение: CCO Public domain