рокурониев бромид (rocuronium bromide) | ATC M03AC09

Рокурониев бромид е аминостероиден недеполяризиращ невро-мускулен блокер или мускулен релаксант.

Показания: показан е като допълващо средство при обща анестезия, за да улесни ендотрахеалната интубация по време на рутинно и бързо въвеждане, и да осигури релаксация на скелетната мускулатура по време на оперативни интервенции. Показен е също като допълващо средство за употреба в интензивните отделения за улесняване на интубацията и механичната вентилация.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества.

Нежелани лекарствени реакции: свръхчувствителност, анафилактична реакция, анафилактоидна реакция, анафилактичен шок, анафилактоиден шок, вяла парализа, циркулаторен колапс и шок, почервеняване, ниско кръвно налягане, ангионевротичен едем, уртикария, обрив, еритематозен обрив, мускулна слабост, стероидна миопатия, подуване на лицето, усложнение на дихателните пътища при анестезия.

Фармакодинамика: рокурониев бромид е недеполяризиращ невромускулен блокер с бързо настъпване на ефекта и средно по сила действие, който притежава всичките типични фармакологични свойства на представителите на тази група. Действието му се основава на конкуриране на никотиновите холинорецептори в нервно-мускулните плочки. Това действие се антагонизира от действието на инхибитори на ацетилхолинестеразата като неостигмин, едрофониум и пиридостигмин.

Лекарствени взаимодействия: усилване или удължаване на действието:

-         Халогенирани летливи анестетици усилват невромускулния блок на рокурониев бромид. Ефектът става видим само с поддържащо дозиране.

-         След интубация със suxamethonium.

-         Продължителна съвместима употреба на кортикостероиди и рокурониев бромид в спешната медицина може да се отрази в удължено времетраене на невромускулния блок или миопатия.

-         Други лекарства: антибиотици (аминогликозиди, линкозамиди, полипептидни антибиотици), диуретици.

Дозов режим: трябва да се прилага само от или под наблюдението на опитни клиницисти, които са запознати с действието и употребата на тези лекарствени продукти. Дозата трябва да бъде определена индивидуално за всеки пациент. При определяне на дозата трябва да се вземе предвид метода на анестезия и предполагаемата продължителност на операцията, метода на седиране и очакваната продължителност на механичната вентилация, възможните лекарствени взаимодействия с други лекарства, които са прилагани едновременно и състоянието на пациента.

Достъп до пациента: с рецепта.